Едва при третата си обиколка Болд забеляза нагорелия контакт в банята, и малките капчици вода непосредствено до мивката. Без да каже на Дафи, той внимателно огледа тоалетната, както и кабинката с душа и ваната. Мастурбацията често беше последната стъпка, предхождаща акта на насилие.
Когато приключи с претърсването, Болд придърпа един стол в близост до Дафи и каза:
— Защо не ми разкажеш какво се случи?
Тя се изсмя нервно.
— Говориш също като мен. Често започвам терапевтичните сеанси с това изречение.
Болд я изчака търпеливо. Съзнаваше, че тя сигурно изпитва ужасен страх, макар отчаяно да се опитваше да го прикрие. След проточилото се неловко мълчание Дафи се обърна към него:
— Защо не започнеш първо ти? Моля те!
— Посетителят ти е бил запознат с ежедневния ти график и е проникнал в къщата по време на вечерния ти крос. — Тя изглеждаше добре — прекалено добре — с тясното боди за джогинг и шорти, но той предпочете да не говори по този въпрос. По-късно можеха да обсъдят мерките, които би могла да вземе за самозащита — на първо място широка тениска и торбест анцуг. — Съкратила си бягането си — отбеляза той.
Тя рязко вдигна глава и го погледна.
— Как разбра? — В гласа й се долавяше изумление.
— Направо ли да ти го кажа? Ако е искал да те нападне и нарани, то той щеше да го направи. И двамата знаем, че можеш да чуеш всеки, който се опитва да се приближи до къщата. Нали? Значи той вече е бил в банята, когато си се прибрала. Къде отива човек, след като се прибере от джогинг? — Въпросът беше риторичен. — Значи единственото, което е трябвало да направи, е било да те изчака. Ти едва ли би влязла под душа с пистолет в ръка. Но той е искал да напусне къщата. Разбираш ли? Ето защо в първия момент си помислих, че става дума за кражба. Може би дори добре планиран обир. Това би обяснило подозренията ти, че си следена. Престъпникът те наблюдава, за да разучи графика ти, и след като те е следил няколко дни, решава да проникне в дома ти. Но ти го изненадваш, защото съкращаваш кроса си и се връщаш по-рано. Когато отваряш входната врата, той замръзва от изненада, после решава да се измъкне от къщата на всяка цена.
— Вратата помръдна — прекъсна го тя, припомнила си нещо. — Входната врата.
— Просто се е затворила — обясни той.
— Да. Но как…
— В едно толкова малко помещение винаги става течение при отваряне на някоя врата. А то раздвижва врати. Или пердетата по прозорците.
— Струва ми се, че тогава инстинктивно съм почувствала опасността. Изплаших се много, когато вратата се затвори. И веднага я заключих.
— Опитвал се е да излезе, но се е обърнал — очите му са били по-добре приспособени към тъмнината от твоите…
— В тоалетната има малка лампичка.
— Ето, видя ли? Обръща се назад — оставил е нещо в близост до мивката и не е искал ти да го намериш. След това е застанал неподвижно. Точно до задната врата. С това се обясняват капките вода наоколо. Ако си се приближила до него, той мигновено щял да изхвърчи през вратата. Но онова, което бил оставил, очевидно си е струвало усилието да се върне и той решил да изчака. Струва ми се, че можем да сме напълно сигурни в това.
— Но аз не се приближих. Опитвах се да намеря лампа, която работи.
— Точно така. И той решил да се възползва от предоставилата се възможност. Върнал се обратно в къщата и ти си го чула.
— Мразя го този тип! — Тя скръсти ръце пред гърдите си, опитвайки се да се пребори с тръпката, разлюляла тялото й.
— Докато си се опитвала да стигнеш до лампата, натрапникът прекосил антрето и влязъл в банята.
— А аз чух проскърцването на дъската.
— Точно така.
— И запалих лампата.
— Можеш да си представиш паниката му в този момент. Но очевидно е доста съобразителен. На рафта в банята има една кошничка с фиби и всякакви джунджурии. Той е с ръкавици. Знаем това, защото е взел една фиба, разтворил я, протегнал е ръка иззад ъгъла и е пъхнал фибата в контакта. Извадил е късмет. Къщата е малка и той успял да изгори всички бушони за долния етаж. Къщата отново потъва в тъмнина. И той отново тръгва към вратата.