— Не мисля, че един мъж може да разбере подобно състояние — рече тя. — Жените винаги усещат кога ги зяпат. Това е нещо, което обществото толерира — мъже, които събличат жените с погледи. Наречи го чукане от разстояние. Но какъвто и термин да използваме, жените стават потърпевши още от дванадесет или тринадесетгодишната си възраст и развиват някакво шесто чувство… поне с мен е така. Имам непрекъснатото усещане, че мъжът срещу мен може да проникне с поглед през дрехите ми. Това звучи ли ти смислено? Чувствам се омърсена. Често ми се е искало да разкопчея блузата си с един замах и да приключа веднъж завинаги. А на петия етаж, на който работим, е най-зле. Присъстващите се изключват, но според мен ченгетата са най-наглите в това отношение, а аз ежедневно съм заобиколена от тях. Това, което се опитвам да ти кажа, е, че винаги усещам, когато някой като Майкъл Страйкър ме зяпа в бюста. И точно това усещане не ме напускаше през последните три или четири дни. Имах чувството, че някой непрекъснато ме наблюдава с бинокъл. Че е с мен в стаята, когато се събличам, когато съм под душа… през цялото време. Постоянно ми се струваше, че живея под обсада. Това е единственият начин, по който мога да ти го обясня. Някой се спотайваше зад мен. Трайно присъстваше в живота ми… като мазнина, която не може да се отмие от тялото ми… А вчера сутринта се появи колата… сега пък това… Зная, че изглежда като взломна кражба, Лу. Особено от гледната точка на мъж. Но аз не мисля, че става дума за обир. Не зная какво е. Не зная и защо. Дяволски ми се иска да можех да ти кажа кой го е направил, но зная само, че някой е там навън и е изцяло обсебен от мен — гласът й потрепери, — а аз искам да приключа с него веднъж завинаги. — Очите й се напълниха със сълзи. Тя отблъсна чинията си настрана. Вече нямаше апетит.
Болд се чувстваше отговорен. По някакъв странен начин изпитваше отговорност дори и за случилото се тази вечер.
— Съзнавам, че не разполагам с никакви доказателства — отбеляза тя, сякаш четеше мислите му.
— Значи ти директно заговори онзи тип в теснолинейката?
— Да.
— И какво ти подсказаха чувствата ти тогава?
— Бих искала да можех да ти кажа, че почувствах, че се взирам в очите на Джак Изкормвача — защото вече съм виждала такива очи… познавам този поглед… Но истината е, че не забелязах нищо подобно. Той изглеждаше объркан, смутен от директната ми атака. Странното е, че за миг ми се стори, че го познавам, че сме се срещали и преди. Но това е характерно за преследвачите — за добрите от ранга на Тед Бънди — защото те знаят как да си придадат вид на абсолютна невинност и неподправеност. Държат се като стари познати. Добри приятелчета. Но само се съгласи да се качиш в караваната им, и си изнасилена или дори убита. Цялото им поведение излъчва искрена доброжелателност, но са готови да изтръгнат черния ти дроб и да го изядат за вечеря.
— Нали знаеш какво ще те попита Шосвиц? — подметна Болд.
— Дали не съм преуморена? Дали не живея под постоянен стрес? Разбира се. Зная. И ако това се бе случило с някой друг, щяха да го изпратят при мен, за да си побъбря с него и да се опитам да разбера какво става. Но то се случи с мен. А аз наистина живея в стрес и съм преуморена. Но, ако трябва да съм искрена, не смятам, че случилото се е в резултат на преумора и стрес. Това обяснение достатъчно задоволително ли е?
— За мен — да.
— Но не и за него по всяка вероятност — заключи Дафи. — За мен обаче най-важно е твоето мнение.
Болд я погледна внимателно.
— Да не би да намекваш за нещо, за което и двамата избягваме да говорим? Да не би да смяташ, че случилото се е свързано с разследването на „Ню Лийф“?
— Искам още една чаша вино, но ако я изпия, може да започна да танцувам ориенталски танци във всекидневната. Или просто ще заспя. Носил ли си някога жена по тясно стълбище?
— Ще те оставя на канапето — успокои я той, изправи се и донесе бутилката с вино. — Анестезия. Позволява ти се от време на време.
— Наистина се тормозя от невъзможността да се виждам с Оуен.
— Много ми е мъчно за теб! — саркастично заяви Болд.
— Да не би да ревнуваш?
— Може би само малко.
Очите й се изпълниха с топлота, пъстрите точици заискриха, тя сякаш понечи да каже нещо, но се въздържа. Искаше му се да чуе какво има да му каже, но съзнаваше, че така е по-добре. Той беше сигурен в чувствата и желанията си, но това не означаваше, че не може да обича тази жена малко повече от позволеното… особено ако за това знаеше само той. А може би и тя криеше истинските си чувства.