— Но от друга страна — възрази Болд, — ако те хванат този тип и ние успеем да си побъбрим с него, можем да се озовем светлинни години напред в разследването.
— Разбрах гледната ти точка — рече Дафи. — Ще изпратя факс на Оуен и ще изчакам отговора му.
Болд я погледна с изражение, което сякаш казваше: На твое място бих го направил.
— А междувременно, сержант?
— Ще се разровим из „Лонгвю фармс“. Всъщност вече го направихме — лабораторията работи на няколко фронта. Но аз имах предвид да се разровим в историята. Да издирим съпругата. Да открием хората, които са работили там. Да побъбрим със съседите, с окачествителите на месото, с пощальона. С всеки, когото успеем да намерим. И се обзалагам, че ще открием нашето момче измежду тези хора.
— Момче?
— Когато работиш в отдел „Убийства“, развиваш шесто чувство за тези неща — подигравателно заяви Болд.
— А „Ню Лийф“?
— Да. Мисля, че трябва да продължим… ти трябва да продължиш. Ако имаш сили. Възможно е да съществува връзка между двата случая и ние трябва да я открием. Случаят е такъв, че ще имаме нужда от всичко, до което успеем да се доберем.
— Шерифът — отново смени темата тя и заговори за най-страшния кошмар на Болд. — Намесата на полицията.
— Той ни предупреди, а аз провалих всичко.
— Нищо не си провалил.
Болд й хвърли един поглед. Думите й не помагаха. И сам знаеше кога се е провалил.
— Добре ли си? — попита Болд и слезе от стола.
— Прекрасно. Изчезвай оттук — подразни го тя.
— Сигурна ли си?
— Върви.
Болд се наведе и я целуна по бузата. Тя му изпрати една въздушна целувка в отговор.
Беше стигнал до вратата, когато Дафи го спря.
— Само още едно нещо, сержант.
Той се обърна.
— Може би ще искаш да свалиш тази шапка от главата си, преди някой да те е видял.
Той изведнъж си даде сметка, че цели два часа е стоял с шапката и е изглеждал като пълен глупак.
— Исусе! — промърмори той, смъкна я от главата си и я захвърли върху люлеещия се стол. — Можеше да ми кажеш.
— Да, можех — призна му тя и се разсмя, примигвайки от болка.
Двадесет
В сряда сутринта, две седмици след като Дафи го бе въвлякла в разследването, Болд тъкмо се занимаваше с информацията за първата сума, изтеглена с помощта на банкомат, когато Ла Моя влезе при него и направи съобщението си. Първото теглене на пари бе осъществено в единадесет и половина предишната вечер. Дванадесет хиляди долара бяха изтеглени чрез три последователни операции. Най-близкият полицай се намирал на единадесет преки от мястото. Тъкмо когато ченгето пристигнало до първия банкомат, било регистрирано следващото теглене — този път от банкомат, отдалечен на десет преки от първия. Гонитбата бе продължила около деветдесет минути. Изтеглената сума в края възлизаше на тридесет и шест хиляди долара и при нито една от операциите не е имало полицай в близост до съответния банкомат. Случилото се по безспорен начин доказваше, че Болд не разполага с достатъчно хора. Шосвиц бе скастрен от капитан Ранкин, а той на свой ред бе прочел на Болд едно конско под мотото „Трябва да работите по-добре“…
Болд си мислеше, че отговорът на проблемите им може би се криеше в личния идентификационен номер, изписан върху картата. Лусил Жилар, изпълнителният директор на „Пак-Уест“, бе информирала Болд, че този номер е бил специално избран от титуляря на сметката. Хората обикновено изискваха номера, които се помнят лесно — обикновено съставени от цифри, които по някакъв начин са важни за съответния човек. Ето защо Болд смяташе, че цифрите от този конкретен номер — 8165 — играеха важно значение в живота на убиеца. Това беше следа, която Болд възнамеряваше да проследи.
В момента обработваха с компютър тези четири цифри и ги съпоставяха с телефонни номера, номера на шофьорски книжки, регистрационни номера на автомобили, номера на социални осигуровки, други идентификационни номера, номера на действащи кредитни карти и банкови сметки. Болд дори поиска от Данъчното управление на щата Вашингтон списък на всички лица, родени на първи август шейсет и пета година или на осми януари същата година. Очакваха да получат от централната поща списък на всички техни клиенти, които притежават пощенски кутии с номер 8165. Болд изиска и имената на всички лица, които живееха на адреси, включващи номер 8165. Този номер по всяка вероятност означаваше нещо за убиеца и Болд искаше да проучи всяка възможност.