— Днес проявяваш особено благ нрав — отбеляза Ла Моя.
Само след час Болд седеше редом с някоя си Милдред Макнамара, майка на евентуалната им свидетелка.
Болд вдигна големите прозрачни торби, в които бяха напъхали дрехите на дъщеря й. Ако майката беше детектив, работещ на петия етаж на полицейското управление, несъмнено щеше да забележи, че многобройните етикети, залепени по торбите, нямаха номер на случая — това се дължеше на факта, че разследването по изнудването на Адлър все още не бе вписано в Дневника и от гледна точка на нескончаемите бюрократични изисквания все още се провеждаше неофициално.
— Тази шапка и палтото бяха намерени в гардероба на дъщеря ви.
— Защо не сме на етажа за разпит на малолетни престъпници? — попита тя.
— Защото аз работя в отдел „Убийства“. А вашата дъщеря е заподозряна по случая, по който работя.
— Мили боже… — Тя се разрида. Болд побутна към нея кутия с книжни кърпички. — А защо не присъства адвокат?
— Аз, като водещ разследването, имам доста силни позиции, госпожо Макнамара. В повечето случаи става онова, което кажа. Което означава, че ако реша, Холи може да си излезе оттук, без да повдигаме срещу нея никакви обвинения.
— Не разбирам.
— Необходимо ми е да разговарям с дъщеря ви като с възрастен човек. И държа тя да е сама. Срещала ли сте някога адвокат, който да опрости дадена ситуация? Помислете малко: адвокатите може и да помагат, но винаги усложняват нещата. А по проблемите на младежката престъпност неизяснените моменти са твърде много понастоящем. Имам предвид от юридическа гледна точка. Мога отсега да ви гарантирам, че ако повикаме адвокат, и двамата ще си изгубим цял месец в разпити, а вероятността да бъда принуден да повдигна обвинения срещу дъщеря ви само за да мога да получа възможност да разговарям с нея, е твърде голяма. Аз не желая това; Холи не желае още едно обвинение, прибавено към дългия списък от прегрешенията й… а ми е много трудно да повярвам, че и вие го желаете.
— Разбира се, че не! Но как…
— Холи е нарушила условията, при които е била освободена под домашен арест при последната й присъда. Ние разполагаме с доказателства за това. А доколкото съм информиран, това е била последната възможност, дадена й от съдията. — Жената кимна. — Така че единственото, което трябва да направя, е да повдигна обвинения срещу нея. В резултат на което все някога ще успея да проведа с нея разговора, на който държа. Но истината е — аз съм докрай откровен с вас — че не мога да чакам толкова. Затова ви моля за писмено разрешение, подписано от вас, с което позволявате на мен и колегите ми да зададем на дъщеря ви няколко въпроса. Не искаме толкова много — сигурен съм в това. Онова, което мога да направя като родител, е да ви дам думата си, че ще направя всичко възможно да не се повдигат обвинения срещу нея. Ако това, разбира се, е възможно. Естествено, не мога да ви дам никакви гаранции — неохотно додаде той. И честността си имаше своята цена.
Не беше нужно да й казва, че претърсването на вещите на дъщеря й — много старателно и методично при това — не бе изкарало на показ никакво доказателство за евентуална връзка с банка „Пак-Уест“, нито пък бе помогнало да открият карта за банкомат. При обиска обаче се натъкнаха на скрито съкровище от крадени стоки — от компактдискове до бижута. За момента Болд задържаше информацията за себе си, но бе готов да я поднесе като съкрушителен удар, когато дойде моментът за такъв ход. Пълната липса на улики като че ли подкрепяше теорията на Ла Моя, че Холи Макнамара е била в близост до рафтовете в момента на поставянето на консервираните супи, но самата тя не носи отговорност за това деяние.
— Може ли да се обадя на съпруга си?
Болд отвърна, че е в правото си да направи каквото пожелае, но й повтори онова, което бе казал на Бети Лоури преди две седмици — не пропусна да отбележи, че съпругът й може да вдигне прекалено много шум, а това би проиграло шанса на Холи да се порадва на снизходителността на закона.