— Не зная… — Жената изхлипа и отново избухна в сълзи.
Болд осъзна, че изпитва нещо като омраза към самия себе си. Изчака я търпеливо, а когато долови едва забележимото й кимване, пъхна формуляра пред нея и я помоли да натиска по-силно.
— Екземплярите са три — поясни той. — Както всичко останало при нас. — Изрече последните думи с надежда да получи усмивка в отговор, макар да бе готов да признае — напълно основателно както се оказа — че това е малко вероятно.
— Не ви харесвам, сержант. И ако сте ме излъгал, ако по някакъв начин сте ме вкарал в капан — тя побутна формулярите към него, — значи не сте по-добър от хората, които преследвате.
Холи Макнамара мълчаливо седеше до Дафи от другата страна на прогорената от цигари маса в стаята за разпити. Болд и Ла Моя седяха срещу тях. И четиримата се опитваха да се настанят що-годе удобно на металните столове с прави облегалки. Големите найлонови торби, в които бяха напъхани шапката и тъмното палто с допълнително пришитите големи джобове, бяха поставени на видно място, подобно на печена пуйка в Деня на благодарността.
Болд включи касетофона, назова имената на присъстващите, уточни часа и датата.
Страйкър се присъедини към тях няколко минути по-късно, като нервно подрънкваше с протезата си. Болд побърза да добави името му към списъка на присъстващите.
Холи Макнамара гледаше Болд с хладно презрение и наглост и той се надяваше Майлс никога да не усвои подобно държание. Момичето беше твърде кораво за възрастта си, твърде вглъбено в себе си и изпълнено с подозрения, а и доста самоуверено, предвид нелекото положение, в което се намираше. Имаше тъмни вежди, високи скули, дълга тъмна коса. Опитваше се да прикрие акнето си с някакви помади, а на долните си зъби носеше скоби. Едно дете, попаднало твърде рано в играта за възрастни. Имаше сребърни обички и остана доста изненадана, когато Болд започна разговора с молба да ги свали от ушите си.
Това не помогна кой знае колко на Болд да я свърже с жената от видеозаписа, но с този си ход успя да я смути и обърка, което бе от особена важност при подобни разпити.
Болд започна:
— На двадесет и първи юни, по време на постановения от съдията домашен арест, ти си била заснета от охранителните камери на супермаркета „Фуудланд“ на Бродуей. Била си облечена с дрехи, подобни на тези — той посочи торбите, — а от поведението ти е видно, че съвсем съзнателно си избягвала същите тези камери.
— И какво от това? — попита Холи Макнамара.
Дафи, която по време на разпита щеше да играе ролята на доброто ченге, я посъветва:
— Не си длъжна да отговаряш на въпроси, на които не желаеш, но значително ще улесниш всички, ако отговаряш веднага на по-лесните от тях.
— Може би си пазарувала заедно с майка си — предположи Ла Моя, давайки й по този начин възможност да се измъкне от неизреченото обвинение в криминално деяние. — Стояла си пред рафта със супи. Спомняш ли си?
— Не.
— Опитай се да си спомниш, Холи — посъветва я отново Дафи.
— Супи? — повтори момичето. — Не мисля.
Болд кимна на Ла Моя, който пусна записа на „Шоп-Алърт“, изготвен от фирмата специално за полицията. Изгледаха го заедно — Холи гледаше екрана, а полицаите наблюдаваха Холи. Когато стигнаха до момента, в който Холи се блъска в количка, бутана от някакъв мъж или жена — беше невъзможно да се каже категорично — Ла Моя спря записа.
— Холи? — върна я към мига Болд.
Изпълнена с подозрения към всички тях, Холи погледна към Дафи, която й кимна едва-едва.
Болд поясни:
— Не искаме да ни сервираш сега някоя скалъпена история. Искаме и се нуждаем единствено от истината.
Протезата на Страйкър изтрака няколко пъти, когато той заговори:
— Ако ни сътрудничиш, няма да повдигаме срещу теб никакви обвинения, свързани с евентуални твои криминални деяния, които ще станат ясни по време на разговора ни. Това е нещо като имунитет. Знаеш какво е това — не мисля, че трябва да ти разяснявам термина имунитет. Всичко, което ни кажеш сега, ще остане неофициално, само между нас. Но сержант Болд е прав — ние имаме нужда от истината. Освен това искам да си наясно, че сме готови да заиграем и по-грубо, ако това е, което искаш.
Болд се обади:
— Ти току-що видя нещо, което те накара да си спомниш.