— Една кутия падна от най-горния рафт на гардероба и ме улучи по лицето.
— Трябва да е била доста тежичка — отбеляза той.
Дафи зърна някакъв мъж, който надничаше иззад рамото на Лофгрийн, и попита:
— Мога ли да ти помогна с нещо, Крис? — Въпросът й бе адресиран към Даниелсън, който се размотаваше наблизо, опитвайки се да чуе нещичко от разговора им.
Даниелсън смутено заобяснява, че четял бюлетина на дъската за съобщения, поставена точно до кабинета на Дафи, но извиненията му прозвучаха неубедително. Дафи махна с ръка на Лофгрийн да влезе вътре и го помоли да затвори вратата.
— Имам по-добра идея — предложи ентусиазираният Лофгрийн. — Защо не слезеш в кабинета ми, за да ти покажа как работя? — Той намигна, а зад дебелите стъкла на очилата уголемените от диоптрите очи блеснаха като светкавици.
Няколко минути по-късно Лофгрийн затвори зад тях вратата на кабинета си. През големия прозорец в другия край на кабинета му се виждаше лабораторията, която бе почти безлюдна по това време на деня. В кабинета му, както винаги, цареше пълна бъркотия.
— Харесва ли ти как съм се подредил? — попита той, а Дафи премести два купа с хартия, за да може да си освободи едно местенце за сядане. — Имаш ли нещо против? — Бърни пусна касета с джаз и намали звука. — Помага ми да мисля — поясни той и се ухили широко.
Когато беше щастлив, Лофгрийн излъчваше заразителен ентусиазъм. А той беше щастлив винаги когато лабораторните резултати му позволяваха да стигне до категорично заключение. Дафи знаеше това и започна да се настройва оптимистично.
— Значи докладът е бил подправен? — попита тя.
— Много мърлява работа. Банда дилетанти. Използвали бял коректор, а после писали върху него. Добре поне, че някой от тях имал достатъчно ум да ги подсети да използват една и съща пишеща машина — допълнително нанесените букви обаче са леко изкривени на една страна, както и самата ти си забелязала.
Лофгрийн продължи с обясненията:
— Коректорът бил позастарял, макар че навремето сигурно е бил почти толкова бял, колкото и листът. Изработен е на емайлова основа и поради това се е съединил добре с тъканта на хартията. Което означава, че на практика е невъзможно да бъде отстранен с помощта на стандартните разтворители, без това да разруши първоначалната повърхност и да доведе до загуба на отпечатъците, предизвикани от първичния натиск — клавиши на пишеща машина например. — Очите му се въртяха като силно надути плажни балони, полюшвани от морския бриз. — Интересът, който ние проявяваме към този документ, е по своята същност археологически: Какво лежи под коригиращия слой и защо е било толкова важно да се скрие? Също като разкопките на Троя, нали разбираш?
— Разбира се — кимна Дафи.
— Коректорът, естествено, е непрозрачен. Боя се, че опитите ни да използваме силно осветление като средство за проникване до първоначалния текст, се оказаха пълен провал. — Той й подаде едно от доказателствата за усилията, положени в лабораторията — плътен лист фотографска хартия. Преобладаващата част от документа бе абсолютно нечетлива, тъй като снимката е била направена с помощта на силен сноп светлина, насочен през листа хартия, под който е бил поставен самият негатив. Местата, на които са били нанесени поправките върху текста, бяха изпъстрени с абсолютно нечетливи черни чертички, които по никакъв начин не загатваха дори за оригиналните думи, заличени с коректора.
— И въпреки това успяхме да се преборим — продължи въодушевено Лофгрийн. — Използвахме дълговълнова светлинна техника, която често се прилага за откриване на фалшиви банкноти. Емайлът, естествено, има пореста структура и е непрозрачен само за светлина с определена честота. Онова, което направихме, много напомня по своята същност за техниката, използвана в рентгенологията — ако искаш, можеш да сравниш слоя емайлов коректор с човешката кожа, а думите, написани под него — с костите на тялото ни. В резултат на което проявихме ето това — завърши той, измъкна поредния лист от папката си и й го подаде.
Дафи рядко бе присъствала на някоя от подробните лекции на Лофгрийн — Ла Моя ги наричаше проповеди. Въпреки това бе подготвена за тези пространни обяснения. Шефът на лабораторията никога, ама никога не се ограничаваше само с предаването на лабораторните резултати по етапния ред. Той пускаше някой от записите си с джаз, облягаше се назад и започваше да говори. С най-големи подробности описваше всеки етап от своето трудно и изнурително пътешествие из света на уликите. И всичко това с едничката цел да накара офицера да проумее какви свръхчовешки усилия са били положени от хората в лабораторията.