Документът, който се озова в ръцете на Дафи, представляваше негатив, който наистина й напомняше за рентгенова снимка, но на местата, където преди се виждаше само по една дума, сега имаше две, написани една върху друга, преплетени в лабиринт от чертички и напълно нечетливи йероглифи.
— Не бих го нарекъл четливо — съгласи се Лофгрийн, — но по своята същност това е първата и може би най-важна стъпка към разгадаването на онова, което някой се е опитал да заличи. — Той се облегна назад на стола си, който жално проскърца, когато Лофгрийн леко се залюля в такт, напълно различен от онзи на любимата му джазова музика. — Шрифтът на използваната пишеща машина изписва по десет знака на инч. Ако това се бе случило преди няколко години, може би щяхме да открием подобна машина и да изличим горните букви с помощта на бяла лента. Компютърните графики обаче значително ускоряват този процес. Ейми Чу прекара почти целия следобед, опитвайки се да изличи горния слой от напечатани букви. — Лофгрийн й подаде друг лист — този път разпечатан на компютър. — И в крайна сметка се получи ето това. — Във всеки един от участъците, в които са били нанесени някакви корекции, бяха останали само малки части от буквите, които напомняха за китайски йероглифи, а в особено плачевните случаи приличаха на обикновени цапаници. — Не че и това е особено четливо — отново призна Лофгрийн. — Дължи се на факта, че буквите често са се припокривали почти напълно, така че когато сме изтрили долната част на буквата t, твърде възможно е да сме изличили и буквата i. Ако обаче помислиш, ще установиш, че има само два знака — една цифра и една буква — които са напълно взаимозаменяеми върху клавиатурите на стандартните пишещи машини. — Даде й само миг за размисъл и веднага отговори вместо нея. — Дори нулата и главната буква О не съвпадат напълно.
Дафи като добра ученичка побърза да отговори:
— Цифрата I и малката буква l.
— Печелиш златен медал, Матюс — доволно изчурулика той. — Което означава, че всички останали букви и цифри оставят свой собствен специфичен отпечатък — бил той ченгелче, заврънкулка, точица или чертичка. — Лофгрийн спря да се люлее. — Компютърните сканиращи технологии ни предлагат нещо, наречено ОЗД — Оптична знакова диференциация. Софтуерен продукт. Компютърът познава всичките тези индивидуални отличителни особености на знаците от всеки печатарски шрифт и с помощта на логаритми е в състояние да определи буквите върху дадена страница с много нисък процент на вероятна грешка. След сканиране всеки документ се превръща в система от графични знаци. С помощта на ОЗД тези знаци се трансформират в текст, който може да бъде обработван. В заключение ще ти кажа, че включихме ОЗД и поискахме да разберем какво всъщност се крие под луличките и ченгелчетата, изписани пред очите ни. — Лофгрийн измъкна последния лист от папката си, но не й го подаде. — Ейми трябваше да направи седемнадесет опита с ОЗД, защото дори и компютърът не разполагаше с достатъчно материал за работа и допускаше необичайно много грешки. Но все пак успяхме — ето тук са всички имена, датата и информацията, която са се опитали да скрият — гордо заяви той. — Истината, която са се опитали да заличат.
Документът наистина бе възстановен в първоначалния си вид.
Лофгрийн побърза да я увери:
— Призови ме на свидетелската скамейка и ще повторя всичко това пред съдията или пред съдебните заседатели.
„Господ да ни е на помощ“, помисли си Дафи.
Тя прокара пръст по формуляра, сравнявайки фалшифицирания документ с този, който държеше в ръката си. Цялата се изпоти от напрежение и любопитство. Ето че стигна до графата, която най-силно я интересуваше.
„ИНСПЕКТОР ОТ ХЕИ: Уолтър Хамънд“
Редом с името се виждаше и напълно четливият подпис, който през последните няколко години е бил заличен с помощта на коректор. Много по-шокираща се оказа истинската причина за заразата, която в оригиналния документ бе отразена не като салмонела, а като стафилококова инфекция. Лофгрийн, който изобщо не се съмняваше коя част от документа е приковала вниманието на Дафи, поясни:
— Стафилококовите инфекции са заразни. Предават се от човек на човек. И нямат нищо общо със салмонелата, причинена от животински източник.
Всичко, това потвърждаваше по категоричен начин подозренията й: собствениците на „Лонгвю фармс“ са били неоснователно обвинени в хранително натравяне, за което всъщност не са били отговорни по никакъв начин.