Очите на Хамънд започнаха да се изцъклят от пиенето. Той отпи още една голяма глътка, докато обмисляше въпроса й. Адамовата му ябълка подскочи сякаш боата се опитваше да преглътне част от плячката си. Лявата му ръка здраво стисна страничната облегалка на стола. На Дафи й се стори, че сега вече ще проговори. Но когато отвори уста, той рече:
— Нямам какво да ти кажа, госпожо. Защо не отнесеш тези документи някъде другаде?
— Само че…
Той я прекъсна с вцепеняващ рев, от който лицето му стана аленочервено, а на бледото му чело изхвръкна дебела синя вена.
— Казах ти да ги занесеш някъде другаде! Махай се оттук. Махай се оттук веднага, преди да съм те накарал да си платиш за нахалството!
Дафи мигновено скочи от стола и се зае да прибира книжата в куфарчето си.
— Не желая да говоря повече — заяви Рой. Обърна се с гръб към нея, грабна полупразната си вече чаша от масичката до него и се запъти към бутилката, която го очакваше.
Само за няколко секунди Дафи изхвърча от стаята, запали колата и пое надолу по пътя. Изтощена и все още напрегната от сблъсъка, тя проведе три телефонни разговора докато шофираше — първия с централата в града, втория — със собственика на фермата за пуйки „Бътърбрест“ и третия с една малка ферма, сбутана нагоре по пътя към Самамиш. След като заяви на собственика на фермата, че работи за Централното учреждение за изравняване на клирингови сметки, той я информира, че Ханк Ръсел е в караваната си и по всяка вероятност гледа мача.
Дафи затвори телефона, сложи го на седалката до себе си и вдиша дълбоко. Превключи скоростите, взе един завой с опасно висока скорост и си прошепна тихичко последната реплика от онзи анекдот: Това са само лъжи! На устните й, които най-после бяха възвърнали цвета си, заигра крива усмивка.
— Къде е сакото ти?
— Моля?
Ханк Ръсел беше нисък и набит. Приличаше на петдесет и пет годишен състезател по родео — дънки, прашни каубойски ботуши, светлосиня работна риза с метални копчета и външни джобове. Сребърната тока на колана му бе с размерите на чиния за салата, а когато се обърна, за да намали телевизора, Дафи забеляза, че на задната част на кафявия му кожен колан с големи релефни букви бе изписано просто ХАНК. Гласът му стържеше като автомобилни гуми по алея, насипана с чакъл.
— Онези типове, дето се занимават с клиринговите сметки, имат специални блейзъри като на кондукторите в метрото. Но ти не си от тях, нали?
— Не, сър. — Дафи моментално хареса усмивката му.
— Ти ме излъга, млада госпожо.
— Да, сър. Излъгах ви.
— Твърде си хубава, за да си от данъчното, а и вече почти се мръкна. Кажи ми, че не си от данъчното. Иначе Господ да ми е на помощ!
— Не съм от данъчното.
На лицето му се изписа искрено облекчение.
— Някой далечен роднина, за когото не съм знаел, е умрял? Приличаш ми повече на адвокат.
— Не съм и адвокат — информира го Дафи. — Полицай съм, господин Ръсел. Мисля, че Хари се е забъркал в неприятности.
— Хари Колфийлд? Отново? Исусе! — Той широко отвори летящата врата. — Влизай! Влизай! — Отново натисна дистанционното и този път напълно изключи телевизора. Дафи си помисли за каубоите и бързите им пистолети — сега използваха само дистанционни устройства. — Искаш ли малко лимонов пай? — В зелените му очи проблеснаха весели пламъчета. — Сам съм го правил. Това е най-хубавият пай, който си опитвала през живота си.
Дафи и Болд се разхождаха из малкия двор зад къщата на Болд. Сержантът от време на време се навеждаше, за да вдигне някоя от ярките пластмасови играчки, разхвърляни навсякъде.
— Фамилното му име е Колфийлд — говореше Дафи. — Хари Колфийлд. Появил се във фермата на седемнадесетгодишна възраст. Не пожелал да разкаже миналото си. На никого. Работел много, бил изключително схватлив. Всички се отнасяли към него като към член от семейството. Собственикът, Мериуедър, му поставил условие да завърши гимназия, ако иска да остане в „Лонгвю“. След това го изпратил в колеж. И го издържал от собствения си джоб.
— Тук ли? — попита Болд и се спря за миг.
Тя кимна.
— Поне това твърди управителят. Според него учил природо-математически дисциплини.
— Като микробиология например?
— Възможно е — съгласи се Дафи. — Смятал е, че знанията ще са му нужни във фермата — заболявания на птиците, лечение.