— Той е.
— Всяко лято и през ваканциите работел във фермите. Работата очевидно му допадала. Дал имена на някои от кокошките. Наистина си обичал занаята.
— А после започнали неприятностите.
— Ръсел смята, че някой е бил подкупен. Седмицата преди ХЕИ да ги затвори, някой проникнал във фермата, но не откраднал нищо. Решили, че съседските деца са си направили майтап, и подценили въпроса. Така и не докладвали за инцидента.
— Някой е заразил птиците им — предположи Болд.
Тя кимна.
— Заложил им е капан. Те така и не разбрали, че се задават проблеми. Инфекцията тъкмо започнала да се разпространява и ето че се появил инспектор Хамънд и веднага затворил фермата. Всичко се случило твърде бързо. Необичайно бързо според Ханк Ръсел. Затова той смята, че всичко е било предварително нагласено. Било им заповядано да унищожат птиците, а момчето по това време било там — тъкмо се било върнало от колежа. Мериуедър не бил на себе си. Жена му се пропила. Хората, натровени от заразените продукти, заплашвали със съдебни процеси. Мериуедър щял да загуби всичко и той и момчето чудесно съзнавали това. Ръсел ми каза, че по онова време Мериуедър изобщо не спял, престанал да разсъждава нормално. Отказал да отрови птиците и ги изклал — всичките до една. В един и същи ден. Повече от хиляда птици. На ръка. Той и момчето. Хари. Ръсел казва, че никога не е преживявал по-зловещ ден. Дворът на фермата бил залят с кръв. В средата му се издигала цяла планина от обезглавени птици. И още една — от глави. А Марк Мериуедър и Хари Колфийлд плакали през цялото време… плакали цели шестнадесет часа — толкова време им е било нужно, за да изколят всичките птици и да ликвидират фермата. — Психологът в нея се намеси: — Не е трябвало да въвличат момчето във всичко това.
Болд се спря, вторачи поглед в луната, понечи да каже нещо с предрезгавял глас, но се отказа. Когато все пак събра сили да заговори, й рече:
— Не съм сигурен, че мога да продължа да бъда родител. — Наведе се и взе още една играчка — приличаше на мост — и я прибра при другите.
Може би всичките тези елементи се сглобяваха, за да построят крепост или къща, помисли си Дафи.
— Съдебните дела не закъснели и в една леденостудена есенна нощ Мериуедър се хвърлил с колата в една пропаст заради парите от застраховката. Жена му била прибрана в психиатрична клиника. Както ми я описва Ръсел, мисля, че се е пропила безнадеждно. Никой не предявил претенции върху собствеността на фермата. Семейство Мериуедър било единственият собственик, а жената все още била жива. И собствеността бавно се рушала и съсипвала.
— А нашият приятел Хари?
— Отказал да говори след смъртта на Мериуедър. Отказал и да яде и едва не умрял от глад. Ръсел ми каза, че го прибрали в болницата за известно време, а когато излязъл оттам, отишъл при Ръсел с готов план как да докажат, че са били измамени.
Болд седна на миниатюрната люлка и изпружи крака. Светлосинята седалка на люлката, огряна от лунната светлина, изглеждаше като обвита с жълта панделка. Дафи седна на съседната люлка, но се притесни, че и двамата са твърде тежки, побърза да се изправи и непохватно се хвана за синджира.
— Но Ръсел не е искал да участва в това — отгатна Болд.
— Ханк Ръсел, макар и по природа честен и почтен човек, живее извън закона. Той просто не е част от системата. Не кара кола. На плаща данъци. Но знае всичко за животните и, ако се съди по думите му, е отглеждал какви ли не животинки.
— И ти му вярваш.
— Да. Вярвам му.
— Значи Хари започва личен кръстоносен поход срещу Оуен Адлър.
— Не — поправи го Дафи. — Хари бива обсебен от тази идея едва преди няколко години.
— Не разбирам. — Болд я погледна.
— Историята на Ръсел спира дотук. Навремето чул, че момчето се забъркало в някакви неприятности, но така и не разбрал за какво става дума.
— Затвор?
— Хамънд спомена нещо за затвор. Не се обадих до управлението, за да направя съответната справка, защото не знаех кой може да подслуша радиото.
— Правилно. — Болд рязко скочи от люлката. — Значи ще трябва да проверим изправителните домове.
— Това хлапе е много объркано, Лу.
— Това хлапе убива хора, Дафи. И ти искаш от мен да го съжалявам?
Тя не отговори.
— Може би и сам виждам това — обади се Болд. — Може би дори ще проумея мотивите му някой ден. Но никога няма да го оправдая. Никога няма да му простя заради Слейтър Лоури.