— Може би е вярно, че тази наука отчасти напомня за вуду. Понякога профилите помагат, а друг път — не. Онова, което ще ви кажа за този мъж — о, да, става дума за мъж — може да се използва само като отправна точка, като допълнителна информация, която, надявам се, ще ви помогне да разберете по-добре психиката му и дори да предскажете бъдещите му ходове. — Докторът се обърна към капитан Ранкин — едър и тромав ирландец с червендалесто лице. — Моята работа е отчасти наука, отчасти измишльотина. Но аз я възприемам много сериозно и бих помолил само да ме изслушате внимателно и да помислите върху онова, което ще ви кажа. Най-напред трябва да ви информирам за онова, което сме направили до момента. По мое настояване сержант Болд инструктира управата на „Адлър Фуудс“ да започне да иззема от търговската мрежа всички свои шоколадови продукти. Както може би знаете, мъжът, когото смятаме за заподозрян по случая, е бил забелязан да купува няколко такива шоколадчета и аз съм убеден, че намерението му е да ги направи опасни за консумация. Всички иззети продукти ще бъдат заменени с нови, а върху бракуваните шоколадчета ще бъдат проведени тестове. По този начин няма да нарушим изискванията, поставени от престъпника, но ще предприемем мерки в защита на обществеността. А сега за по-важния въпрос. Въпросният индивид се казва Харолд Колфийлд. Неженен, двадесет и осем годишен. Въпреки че е възможно да живее постоянно в „Лонгвю фармс“, вярвам, че напоследък се е преселил в жилище, намиращо се в радиус от две мили от супермаркета „Фуудланд“ на Бродуей. Може би живее с някого, макар дълбоко да се съмнявам в това — по-вероятно е да предпочита самотата и уединението. Работи, или до скоро е работил, работа, свързана с физически труд. Може временно да е работил в „Адлър Фуудс“, или в някое от сателитните предприятия, макар че съм склонен да вярвам, че името му никога не е било включвано във ведомостта на служителите. Капитан Ранкин, виждам, че приемате със скептицизъм моите заключения.
Ранкин с неудобство се размърда на стола си.
— Мисля, че съм в състояние да обясня някои от тях. Първите два факса, получени от господин Адлър преди няколко месеца, бяха компилирани от изрязани от вестници и списания букви, за разлика от последните, които са разпечатани на компютър. Вашата лаборатория успя да идентифицира периодичните издания, послужили като източници на изрезките. Били са използвани копия на „Плейбой“ и „Пентхауз“, както и някои местни брошури, раздавани из супермаркетите. Двете списания ни помогнаха да установим демографския фактор; местните брошури ни позволиха да стесним района на настоящата му, или вече бивша квартира, защото тези издания не се радват на особено голям тираж. Освен това бе установено, че е изрязвал букви от „Спортс илюстрейтид“ и от един национален работнически парцал, наречен „Хартланд“ — тези две издания бяха идентифицирани от лабораториите на ФБР — което още повече стесни кръга на предположенията ни и ни позволи да допуснем вероятността за професия, свързана с физически труд. Така че всичко, което ви казах, почива на реални факти, а не е просто изсмукано от пръстите ми.
Той се усмихна самодоволно. Огледа един по един присъстващите.
— Но кой е той? — продължи да разсъждава докторът. — Вашият човек е самотник. Вероятно страда от безсъние. Не е нечий наемник — сам взима решенията и извършва престъпленията. Може да има, а може и да няма известни познания в областта на — докторът започна да свива пръстите си един по един — микробиологията, животновъдството, електрониката и хранително-вкусовата промишленост. Убеден е, че преследва справедлива кауза — а това го прави изключително опасен, и всички ние трябва да приемаме заплахите му с нужната сериозност. Този човек вярва, че прави онова, което е длъжен да стори — наказва „Адлър Фуудс“ или самия Оуен Адлър за някаква ужасна злина, която са му сторили в миналото.
Докторът направи кратка пауза, сякаш за да реши кое по-напред да изложи от акумулираната информация.
— Технически погледнато — продължи той, явно взел решение — този човек вероятно е параноиден шизофреник. В действителност личността му е раздвоена надве — едната, лошата половина, извършва всичките тези престъпления, а в главата му отекват гласове, които го окуражават и подтикват да продължи, но едновременно с това го предупреждават за зловещите резултати от действията, които е предприел. Този човек умее да разсъждава логично — с това се обяснява способността му да планира нещата и да върви една крачка преди вас. Макар да е шизофреник, той не е луд в смисъла, който вие влагате в тази дума. — Клемънтс се обърна към Ранкин. — Психиката му безусловно е разстроена, но това е съвсем различно от лудостта. Този човек не се шегува. И трябва да бъде възприеман изключително сериозно. Има защо да се страхуваме от него. Ако ви определя двуседмичен срок, значи няма да отпусне нито ден повече. Щом е казал, че ще убие стотици, значи няма да се задоволи с по-малко.