— А оръжие? — попита Александър.
— Може би някоя малка кама, но според Калистен, нито той, нито хората му са забелязали нещо подозрително.
— Имали ли са посетители?
— Членовете на семействата им ги посетиха, но бяха претърсени. И у тях не открихме нищо подозрително. Калистен е опитал остатъците от виното и храната, не са били отровени. Всъщност каза, че виното било много хубаво и с хората му изпили каквото било останало. Не открили никакви оръжия, освен онези на войника. Не е имало и следа от битка, а и осмината мъже бяха убити — Теламон направи пауза. — Калистен претърси храма вместо мен — като безпристрастен свидетел. Когато свърши, с Аристандър направихме същото. Разгледахме всяка от осемте жертви. Смъртта на някои е следствие от нанесените удари — той показа с ръка. — Повечето са били ударени по слепоочието и в лицето; черепите им бяха счупени, а лицата — обезобразени.
— Значи ударите са били силни? — попита Александър.
— Много силни. Шестима са били убити по един и същи начин. Лежаха в локви студена и съсирена кръв, значи смъртта трябва да е настъпила преди няколко часа. Бих казал, малко след полунощ. Седмата жертва беше обгоряла до неузнаваемост. Не знам как е умрял. Прегледах черепа, може би също е бил ударен по слепоочието. Но как и защо е бил изгорен, си остава загадка.
— И следите от удари бяха едни и същи при всяка жертва?
— Според мен, да. Били са ударени с тежка тояга.
— Не съм съгласен — намеси се Аристандър. — Никога не съм виждал тояга, издялана във форма на конско копито.
— Вярно ли е това? — попита Александър. — Нима наистина изглеждаше, че жертвите са били убити от копитото на тежък боен кон?
Теламон погледна покрай царя към една от картините на стената — красиво момиче, облечено в най-фини тъкани. Единият й сандал се беше събул, сякаш е танцувала, а в двете си ръце държеше по един хиацинт. Лицето й беше продълговато, очите — черни като трънки, а устните — пълни и червени. Сърцето му замря; момичето приличаше донякъде на Анула, храмовата жрица, която беше обичал толкова страстно и беше изгубил в египетска Тива. Какво би си помислила тя за това?
— Лекарю, зададох ти въпрос! — Александър раздразнено изцъка с език.
— Според доказателствата — съгласи се Теламон, — изглежда, че жертвите са ритнати от кон в слепоочието и в лицето.
— Но в храма не е имало коне — заядливо каза Аристандър.
— Случаят с осмата жертва — Теламон предпочете да пренебрегне намесата му — беше по-интересен. Човекът беше издран по бузите и лявата ръка. Белезите приличаха много на драскотини, нанесени от голяма котка.
— Но в храма не е имало котка — добави Аристандър саркастично.
— Не мисля, че е умрял от тези рани — продължи Теламон, без да се засяга. — Бил е отровен.
— Какво? — Александър се наведе напред, леко наклонил глава на една страна. — Но ти каза, че виното и храната не са били отровни?
— Ако е бил одраскан, отровата е била върху нокътя — заяви Теламон. — Със сигурност е бил отровен, но не знам от какво. Скованите му мускули и донякъде лицето, стиснатата челюст, цветът на езика, твърдият и подут стомах, бялата пяна по устните му, всички те говорят за отрова; змийска или от морска риба, или от екстракт на някое растение.
— Искам да говорим още за това.
Всички следи от тежкото пиянство и паниката бяха изчезнали от лицето на Александър. Той напомняше на Теламон малкото момче, с което беше учил в Академията на Аристотел в градините на Миеза. Всеки проблем вълнуваше Александър. Той обичаше да си играе със загадките като котка с мишка.
— Възможно ли е той да е бил убиецът? — попита царят. — Да е убил останалите и да е глътнал сам отровата?
— Възможно е — призна Теламон. — Но това повдига други въпроси. Първо, защо го е направил? Второ, как един слуга е убил осем здрави мъже? Трето, какво оръжие е използвал? Четвърто, какво го е издрало? Пето, защо е трябвало да вземе отрова?
Царят мълчеше.
— Има и други въпроси. Прислужникът на Демад се е казвал Сократ, нали?
Аристандър потвърди.
— Как е изгорил Сократ една от жертвите? Как е убил другите? Къде е било оръжието му? Как е преминал през пламтящите въглени и е свалил сребърната ваза? Какво е извадил от нея? В храма не намерихме нищо. И най-накрая — Теламон въздъхна, — ако Сократ е бил убиецът, как е смятал да обясни всичко, когато влязат войниците?