— Къде са те? — попита Теламон.
— В едно ковчеже в стаята ми. Не се различават особено — странни диаграми и рисунки на кентаври. Думата „кентавър“ се среща често, някъде съкратена само на „к“.
— Но Леонид беше войник — заяви Теламон. — Обичаше виното, жените и песните. Какво общо има с някакъв персийски шпионин и политиката на този град?
— Не знам — Александър се изправи на крака. — Всички тези загадки, Теламоне — той махна с ръка — са като мъниста на една и съща връв. Искам да ги разнижеш, да разбереш значението им. Искам да знам какво е станало в храма на Херакъл и защо един стар войник е бил намерен удавен в басейн — Александър потри ръце. — Хефестион е зает с други въпроси. Ти и Аристандър ще разпитате Рабин и ще ми докладвате в залата за съвещания следобед. Ще се радваме на компанията на нашия приятел от Ефес Агис и неговите сподвижници. Ще присъства и Мелеагър. Искам да знам дали са участвали в някое убийство или предателство. Освен това искам да ги сплаша, за да бъде Ефес мирен и когато замина, той да бъде спокоен и верен град, а не цирей на задника ми.
Александър излезе от подземието и повика телохранителите, които го чакаха в другия край на коридора.
— Много си прям с царя.
Теламон открито се прозя.
— Това е опасно — продължаваше да се заяжда Аристандър.
— Не, не е — Теламон затвори вратата и се облегна на нея. — Александър е деспот.
Магьосникът ахна от изненада.
— Не се прави на изненадан! — отсече Теламон. — Филип беше деспот! Олимпиада е деспот! Тя обича властта, както Леонид обичаше виното, и синът й е същият. Но аз съм в безопасност. Знаеш ли защо, Аристандре? — той приближи до него лицето си. — Не защото съм приятел на царя от детинство, а защото казвам и правя онова, което ми харесва. Опасно може да стане, ако внезапно престана да го правя. А това — той отвори вратата и подкани с жест прорицателя да мине първи — за щастие все още не ми се е случило.
Аристандър не помръдна. Стоеше с отворена уста.
— А ще възникне ли някога такава възможност, Теламоне?
— Защо, да не би да ревнуваш от мен? Ти се надяваш това да стане в бъдеще, а аз мисля за настоящето. Бъдещето само ще се погрижи за себе си. Хайде, персийският писар ни чака.
Те тръгнаха по коридора, който се извиваше из двореца и стигнаха до подземията, където държаха затворниците. Рабин беше в най-отдалеченото — просторна килия с прозорец с решетка високо на стената, откъдето влизаше светлина и въздух. Имаше легло, стол и маса. Въздухът ухаеше апетитно на някаква подправка; чинии и подноси бяха струпани на масата. Над тях бръмчаха мухи. Рабин седеше на ръба на леглото. Мъж на средна възраст, той носеше изцапана с кал туника, а черната му коса, някога намазана с масла и накъдрена, сега беше провиснала до раменете. Брадата и мустаците му не бяха подстригани и по тях имаше следи от храна. Персиецът беше уплашен и погледът му стана бдителен, когато те влязоха и се представиха. Аристандър седна на стола, а Теламон се облегна на стената.
— Да умреш ли искаш, Рабин? — започна Аристандър. — Нашият цар може да те разпита. Не стой там като момче, което са хванали да краде череши. Разбираш гръцки много добре. Ти си високопоставен писар от канцеларията на коменданта. Има много неща, които можеш да кажеш на мен и приятеля ми.
— Аз съм поданик на великия цар — тъмните влажни очи на Рабин не трепнаха, но гласът му пресекваше. — Работех за своите господари. Трябва да ме освободите — той подбираше думите си бавно и внимателно.
— Ти си персиец, заловен в гръцки град — отсече Аристандър и злобно го смушка в рамото. — Нямаш право да бъдеш тук. Открили са те да се криеш в дома на една куртизанка. Ти си шпионин, а шпионите ги разпъват на кръст.
— Тя ме предаде! — той яростно изплю думите. — Арела е долна мръсница!
— Не, тя е умно момиче — усмихна се Аристандър. — Трябва да я посетя. Може би ще ме посъветва как да се обличам…
Рабин изглеждаше объркан.
— Малка шегичка — промърмори Аристандър. — Хайде, Рабин, да не ти разказвам как ще те разпънат на царския път, как тялото ти ще виси на кръста, как слънцето ще изсушава плътта ти, докато лешоядите кръжат наоколо.
В очите на персиеца се появи страх.
— Вместо това да си поговорим за онова, което знаеш и което си направил.
— Ще ме освободите ли? — попита Рабин.
— Не само ще те освободим, но ще получиш и дрехи, пари, кон и ще ти осигурим безопасно пътуване. Можеш да се върнеш като герой в Персеполис и да им разкажеш каквото намериш за добре.