Рабин мрачно се усмихна.
— Знам много малко.
— Не, не, не — поклати глава Аристандър, — ти знаеш много. Сам ни каза. Прегледахме записките на твоя господар.
— Но той взе секретните… — Рабин затвори очи, осъзнал грешката, която беше направил.
— Виждаш ли! — възкликна мило Аристандър и го зашлеви през лицето. — Откъде знаеш какво е взел и какво е изгорил? Бил си писар в тайната канцелария! Ние сме заети хора, Рабин. Ако не проговориш, отвън чакат войници. Ще им бъде приятно да си поиграят с хубавец като теб, при това персиец — Аристандър се приведе към него. — Нашите тесалийци — прошепна той заплашително — са канибали, които първо се гаврят с жертвите си. Случвало ли ти се е досега, Рабин?
— Представи си, че си в коридор — обади се Теламон. — Седиш в единия край…
Писарят очаквателно го погледна.
— И имаш само един изход — довърши лекарят. — Кажи ни какво знаеш. Аз съм личният лекар на царя. Имаш тържественото ми обещание — кон, кесия пари, нови дрехи и безопасно излизане от Ефес.
Рабин въздъхна и се прегърби.
— Имам съпруга в Персеполис — каза той. — И къща с градина, където играят двете ми деца.
— Тогава не би трябвало да посещаваш дами като Арела, нали? — подигра му се Аристандър.
Теламон се наведе напред и заби пръсти в костеливото рамо на Пазителя на тайните.
— Мисля, че нашият приятел ще ни каже нещо — обърна се към него Аристандър. — Нали така, Рабин? Кой е Кентавърът?
Писарят не обърна внимание на въпроса.
— Кой е Кентавърът? — отново прозвуча въпросът. — Преди го спомена.
— Не знам.
Теламон подскочи, когато Аристандър удари персиеца през лицето и пръстените издраха високите му скули.
— Добре, добре — каза Пазителят на царските тайни и започна да се изправя. — Не знам кой е Кентавърът — започна Рабин, — но, да — добави той бързо — чувал съм за него. Бях писарят, който се занимаваше с тайните шифри.
— И къде са те сега?
— Комендантът ги изгори.
Отново шамар. Рабин притисна бузата си.
— Трябват ни отговори — въздъхна Аристандър. — Затова ще ти дам още една възможност.
— Бях главен писар в Тайната стая — примигна Рабин. — Работех с коменданта и с Митра. Имахме шпиони и тук, в Ефес, и на други места. Когато новините за ужасното ни поражение при Граник пристигнаха — той вдигна ръце, сякаш за да се предпази от следващия шамар, — градоначалникът незабавно поръча определени архиви и записки да бъдат изгорени. Мога да ви кажа имена — добави той, — но повечето от тях избягаха.
— Повечето? — попита Аристандър.
— Онези, които останаха — дойде отговорът, — бяха дребни чиновници, които знаеха съвсем малко, с изключение на двама. Първият беше жрецът от храма на Херакъл…
Аристандър въздъхна.
— Чу ли какво стана там? — попита той.
Рабин кимна.
— Когато се криех, Арела ми разказа новините.
— Арела? Отново я споменаваш.
— Тя беше вторият шпионин — презрително добави Рабин. — Не знаехте ли? — той се наслади на смайването на Аристандър. — Приемаше в леглото си могъщите, богатите и влиятелните и ми предаваше какво са й доверили.
— Ще й отидем на гости — заяви Аристандър.
— Мисля, че е нужно — съгласи се Рабин. — Знаете ли и че докато Демад и останалите се криеха в храма на Херакъл, Арела ги е посетила?
— Тя беше ли приятелка на Демад?
— Може би в леглото, но Арела не се интересува от политическите убеждения на клиентите си — удостояваше с благоволението си и олигарсите, и демократите.
— Добре! Добре! — Аристандър потърка ръце. — С нетърпение чакам да я разпитам.
— Тя не биваше да ме предава — изломоти Рабин и изтри кръвта от бузата си. — Мислеше, че ще си мълча. Но всичко свърши, нали? Персите напуснаха Ефес…
— Говори ли ти нещо името Леонид? — попита Теламон.
Рабин бързо вдигна поглед.
— Познато ти е, нали? — настоя Теламон.
Рабин кимна.
— Той е приятел на царя, нали? — попита Рабин. — Стар войник. Когато войските на Парменион завзеха Ефес преди две години, Леонид си замина последен. Той също посещаваше Арела.
— Защо?
Рабин сви рамене.
— Защо мъжете ходят при куртизанки? Бива я в леглото.