— Разбира се — изкикоти се Аристандър. — Кръстосвали сме мечове и преди, и пак ще го направим. Кой е Кентавърът?
— Не знам — изхленчи Рабин. — Който и да е приел името Кентавър, съобщенията му бяха носени тук и градоначалникът ги изпращаше незабавно в Персеполис.
— Ами отговорите? — попита Аристандър. — Сигурно е имало отговори.
Рабин сведе глава и провлече крака.
— Храмът на Херакъл — промърмори той.
— Какво каза? — Аристандър вдигна насила главата му.
— Видях едно съобщение — Рабин явно беше решил да си признае всичко. — Преди да го сложат в сребърния цилиндър и да го запечатат в тайната стая. Беше написано с шифър, който не разбирах. Не — той примигна, когато Аристандър вдигна ръка, — кълна се в бога на Скрития пламък, че казвам истината. Комендантът ме караше да нося тези съобщения в храма на Херакъл обикновено по обяд, в най-голямата жега. Влизах в храма и коленичех точно до вътрешните врати, стиснал сребърния цилиндър.
— И?
— Кентавърът, който и да беше той, заставаше зад мен и грабваше съобщението от ръцете ми. Понякога ми даваше друго, за да го занеса обратно.
— И никога не успя да го видиш?
— Мернах сандали и вехта роба, но нищо повече.
По коридора отново отекна изпълнен с болка вик. Теламон се напрегна.
— Нещо друго? — меко попита Аристандър.
— Ами свободата ми?
Пазителят потупа Рабин по рамото, стана и изрита стола.
— Ще видим! Ще видим!
Аристандър и Теламон излязоха от килията и тръгнаха по коридора.
— Кого измъчват? — попита Теламон.
Аристандър спря пред вратата на една тъмница и я отвори. Вътре един войник седеше на пода, облегнат на стената.
— Добре ли се справих, господарю?
Аристандър извади монета от кесията си и я хвърли във въздуха.
— Отлично, войнико.
После хвана Теламон за рамото и продължи по коридора.
— При тези обстоятелства винаги е полезно да се чуе вик от болка, агонизиращ крясък. Това говори на хора като Рабин, че ние не се шегувахме.
Теламон се освободи от хватката му.
— Ще го помня, ако се случи да се срещнем при други обстоятелства.
Аристандър се засмя силно. Смехът му приличаше на цвилене. После насмешливо подкани Теламон нагоре по стълбите към галерията, която водеше до двореца.
— Говореше за някакви документи, открити в стаята на Леонид? — припомни му лекарят.
— Ще ги видиш след време.
— Какво ще правиш с Рабин?
Аристандър спря по средата на галерията и погледна към една статуя — атлет, който се готвеше да хвърли диск. Белият мрамор блестеше на ярката слънчева светлина. Пое си шумно дъх.
— Усещаш ли дъха на хиацинтите, Теламоне? Винаги ми напомнят за градината на майка ми — той погледна лекаря с ъгълчето на окото си. — И аз съм имал майка, Теламоне. Живеехме в малко селце, на около десет мили северно от Пела. Мислеха я за вещица. Една нощ разбиха вратата ни. Убиха майка ми и големия ми брат. Аз избягах през задния прозорец. Имах леля, която също обвиниха във вещерство — тя беше приятелка на младата Олимпиада. Прибра ме и ме научи на черна магия и на вярност.
— И никога не поглеждаш назад?
Аристандър леко се усмихна.
— Честно казано, не ме интересува какво ще се случи с Рабин. Той предаде и господаря си, и нас. Ще го оставя да се поизпоти един ден. После ще му дам кон, дрехи, храна и торба сребро. Ще замине за Персеполис, за да се прави на герой. А аз ще изпратя анонимно съобщение до коменданта на най-близкия персийски град. Ще му съобщя, че Рабин се е разбъбрил като дете, на което са обещали сладкиш.
— Ти си ужасен — отвърна Теламон. — Така, когато стигне до Персеполис, ще го арестуват и Митра ще се чуди какво точно ни е разказал. Ще се притесни за шпионина си Кентавъра. Може би ще се паникьоса и ще допусне грешка.
Аристандър размаха костеливия си пръст в лицето на Теламон.
— От теб би станал отличен Пазител на Тайните, лекарю; не е чудно, че царят иска да му помагаш по тези въпроси. Ела, седни.
Той насочи Теламон към една каменна пейка до стената, после слезе обратно по стълбите към тъмницата. Теламон се припичаше и наблюдаваше изпод полузатворените си клепачи как една пеперуда лети над цветната леха, пърхайки в лекия бриз. След няколко седмици, сети се той, този вятър щеше да изчезне. Лятното слънце щеше да бъде жарко. Чудеше се лениво колко ли дълго щяха да останат тук. Какво ли правеше Касандра? Как би разрешила загадката, пред която беше изправен? Чу стъпки и погледна надясно. Аристандър се появи, носейки поднос с кана и три бокала, следван от Рабин между двама пазачи.