Касандра прошепна нещо непристойно по адрес на Хипократ.
— Това пък какво беше? — попита Теламон.
— Той не е бил прав за всичко — зелените й очи просветнаха към лекаря. — Казал е, че в човешкото тяло има деветдесет и една кости.
— Не са ли толкова?
— Като прибавим ноктите, стават сто и единадесет — отвърна тя.
— Ноктите не са кости — възрази Теламон.
— Аз мисля, че са. Когато работех като храмова лечителка в Тива, лекарите винаги смятаха ноктите за кости и ги лекуваха по същия начин.
— Може и да си права.
Теламон взе няколко късчета пергамент от писалището.
— Какво става? — попита гневно Касандра. — Седяхме и си почивахме в градината, после царят те повика. Нямаше те часове наред и се върна с онзи миризлив и грозен Аристандър.
— На твое място не бих го казал пред него. Той използва най-скъпи благовония.
— Не можеш да скриеш миризмата на фъшкия с розова вода. Тя си остава фъшкия! — отсече Касандра. — Какво планира великият убиец?
Теламон стана. Увери се, че вратата е затворена, отиде и клекна до Касандра. Тя се обърна и примигна, стиснала чукалото като тояга. Очите й внимателно изучаваха мрачното смугло лице на лекаря, който я беше спасил от робство.
— Това винаги те вбесява, нали? — прошепна тя и се приведе към него. Теламон усети аромата на ментата и мащерката в глинената купа. — Александър — повтори тя тихо — е велик убиец. Той унищожи Тива, а след Граник не прояви милост към гръцките наемници, които се биха за Персия — Касандра размаха чукалото пред лицето на лекаря. — Ако е нужно и ти, и всеки, който наруши волята му, ще свърши или на кръста, или в двора за екзекуции. Той има необуздан характер и когато е пиян, е много опасен.
— Настроенията му често се променят — обясни Теламон, докато се изправяше. — Царят внезапно изпада в депресия или в екзалтация, но това е рядко. През повечето време е щедър и благороден.
— Може и да не е син на Филип — отвърна Касандра, — но Олимпиада му е майка. Накъде ще тръгнем сега? Кой е следващият град, който ще бъде опустошен и плячкосан?
Теламон я плесна по върха на носа и се върна на писалището.
— Каква е тази история с храма на Херакъл? — попита Касандра. — Носи се из целия град. Войниците казват, че кентавър влязъл вътре и избил всички.
— Не мисля така — отвърна Теламон. — Мъжете в храма на Херакъл са станали жертва на много хитър убиец. Съмнявам се дали някога ще разберем цялата истина.
— Но Александър иска да узнае какво е станало, нали? — подразни го Касандра. — Казват, че е бесен, защото е дал дума и не е могъл да я удържи. Чувства се унижен, подигран — Великият завоевател, който не може да контролира дори един гръцки град.
Теламон не й отговори. Беше се върнал в стаята, където с Касандра хапнаха хляб, сирене и грозде, поливайки ги с разредено вино. Един от писарите на Александър беше донесъл документите, взети от стаята на Леонид, придружени с бележка: тя напомняше на Теламон, че трябва да отиде при царя по-късно през деня, когато щеше да се срещне с някои от градските първенци.
— Какви са тези късчета пергамент? — попита Касандра. — Защо са толкова важни?
— Не би ли искала да се поразходиш в градината? — въздъхна Теламон. — Намери си някой войник, когото да дразниш или някой слуга, когото да задяваш.
— Не се задявам със слуги.
Касандра отново започна да чука билките. Теламон затвори очи и скръцна със зъби. Скоро тя щеше да започне да пее или да си свири с уста. Сякаш прочела мислите му, Касандра затананика приспивна песен все по-силно и по-силно.
— Леонид! — извика Теламон.
— О, добре, ще ми кажеш какво става — тя остави чукалото и скръсти ръце с разширени очи и престорена усмивка.
Теламон си пое дълбоко дъх и й разказа всичко за Леонид и Дома на Медуза — за характера му, за страстта му към виното и начина, по който явно се е удавил.
— Добре — промърмори Касандра и потри ръце. — Един македонски убиец по-малко! — тя не обърна внимание на предупредителния поглед на Теламон. — Кажи ми, господарю, какви са тези пергаменти, които жестокият паяк ти изпрати.
— Аристандър не е паяк.
— Краката му са като на паяк, затова ми завижда за моите. Мислиш ли, че ще ме покани на някоя от своите вечери? Когато се облича като жена, а онези главорези, които го придружават навсякъде, му пеят любовни песни.
— Тези пергаменти… — продължи Теламон, без да обръща внимание на избухването й.