Стиснал пергаментите, Аристандър се изправи и отиде до вратата.
— Довиждане, Касандра — изгука той. — Със сигурност ще се срещнем пак.
И изчезна като котка в нощта.
Теламон въздъхна и отиде до малката кушетка, чиито странични облегалки имаха формата на седящи лъвове. Беше тапицирана със скъпа материя, украсена със сребърни ромбове и златни слънца. Той седна и се протегна.
— Не мога да понасям това гнусно създание! — прозвуча гласът на Касандра иззад завесата. — Вечно опипва косата и тялото ми.
— Иска да те омъжи за водача на Хора. Всички тези хубавци те обожават, Касандра.
Поток от ругатни посрещна думите му. Теламон се втренчи в тавана. Бялата мазилка беше напукана и мръсна.
Лениво се зачуди кой ли беше живял преди в тази стая. Може би Рабин? Погледът му се плъзна по корнизите. Сръчен майстор беше изваял ибиси и това му напомни за Египет. За Нил, който, подобно на зелена змия, се виеше из горещите пясъци; за бялата мраморна Тива с уютни къщи и високи палмови дървета, които хвърляха сянка върху прохладни басейни и тучни морави. Видя се там с Анула, голямата му любов, жрица от храма на Изида. Тя беше коленичила до него, около шията й имаше огърлица от червеникав халцедон, а от ушите й висяха скъпоценни камъни. Пищна перука, намазана с благовонни масла и прикрепена със златна лента, ограждаше красивото й овално лице с прекрасни светлозелени очи; пълните й устни се разтваряха за целувки.
— Колко обичаше да ме дразниш — прошепна Теламон.
Очите му засмъдяха от сълзи. Така ясно си спомняше този ден, един от празниците на Ибиса. Бяха се смели и разговаряли, яли и пили, а същата вечер, когато сенките се удължиха, Анула беше изнасилена и убита от един пиян и похотлив персийски командир, който беше решил, че е всемогъщ. По-късно Теламон го беше открил в една винарна и го беше убил с един удар на ножа право в сърцето. Лекарят се чудеше дали Анула наистина беше мъртва. Тя винаги твърдеше, че нейната „Ка“, душата й, ще отпътува на запад, отвъд далечния хоризонт, но ако нещо се случи, ще се върне при него. Той остро се изсмя. Тя не би дошла тук, не и в този град на интриги и убийства. Може би живееше само в неговата душа. Той извика в паметта си лицето й, докато заспиваше и се събуждаше на пресекулки.
Спомените за Анула бяха изместени от по-ясни и по-нови образи от войната: Александър и неговите военачалници с очи, блеснали през прорезите на шлемовете; кървавочервените пера на главите на конете, разлюлени от вятъра; цвиленето на облените в пот коне. Маршируващи фаланги в различните цветове на своите полкове, дълги копия на фона на аленото небе, пронизителният звук на тромпетите сред облаци прах…
Той се събуди рязко и видя, че Аристандър и членовете на Хора са наобиколили кушетката. Теламон се изправи, разтърквайки очи. Слънчевата светлина, която се лееше през прозорците, вече помръкваше.
— Викат те — отсече Аристандър, щракайки с пръсти.
— Трябва да се облекча — отвърна Теламон.
— Ще те чакаме навън.
Малко по-късно лекарят ги откри в коридора. Аристандър беше зарязал превземките. Стоеше, заобиколен от телохранителите си, облечени, сякаш им предстоеше да влязат в битка. Носеха дори щитове и бяха извадили мечовете си. Обградиха господаря си, задушавайки го с миризма на кучета и коне. Аристандър хвана ръката на Теламон. Каза на „хубавците“ си да почакат и заведе лекаря до една прозоречна ниша, която гледаше към градините. Теламон с благодарност вдъхна сладкия аромат на цветята и подложи лице на свежия бриз. По-надолу в галерията стояха царските телохранители, облечени в парадните си брони. Те също бяха напрегнати, разтревожени от присъствието на въоръжените и страховити келти толкова близо до царските покои.
— Какво има? — попита Теламон. — Защо не ми каза в стаята?
— Червенокосата има дълги уши.
— Казва се Касандра.
— Така казва тя — отвърна Аристандър. — Но всъщност е тиванка с ново име. Бог знае коя е.
— В името на Аполон! Аристандре, ти подозираш дори собствената си сянка.
— Да, и имам основания. Донесоха още трупове.
— Има нови екзекуции?
— Нови убийства. Помниш ли, че персиецът Рабин спомена куртизанката Арела.
— О, да — усмихна се Теламон. — Жената с по един крак във всеки лагер. Боя се, че не мога да се изразя по-елегантно.