— Господарю — задъхано каза той, — гостите ти пристигнаха. Очакват те в заседателната зала.
— Персиец ли си? — попита Александър.
Мъжът се поклони дълбоко.
— Не, господарю, медиец, въпреки че майка ми беше гъркиня.
— Идваме веднага — каза Александър. — И внимавай на връщане. Конските фъшкии са много хлъзгави.
Придружен от Теламон и Аристандър, Александър влезе обратно в двореца. Спря да измие ръцете и лицето си и изпрати да повикат Хефестион. Изчакаха приятеля на царя в преддверието. Той се появи бързо, хванал бокал с вино в една ръка и малка фигурка в другата.
— Намерих това в една стая — дъхът му лъхаше на вино. — Статуя на бога Аполон, господарю. Мога ли да я задържа?
Александър я изтръгна от ръката му и я огледа.
— Чист алабастър — заяви той, пусна я и статуята се разби на парченца.
— Защо го направи? — смаяно попита Хефестион.
Александър подритна късчетата със сандала си.
Сграбчи ръката на Хефестион и го изблъска по коридора.
— Ти си мой приятел и боен другар, Хефестион. Никога не искай нищо, просто си го вземи.
Аристандър погледна Теламон и вдигна вежди.
— Хайде! — царят плесна с ръце.
Пазачите излязоха от сенките и оформиха кръг около царската свита, докато минаваше през палата. Прекосиха празни мраморни коридори, минаха през изящно обзаведени преддверия, през огромни врати от облицован с кожа кедър и влязоха в голямата заседателна зала. Тя представляваше овално помещение, разположено на приземния етаж. Големите прозорци, които гледаха към градината, бяха със спуснати капаци. Бяха запалени светилници, които примигваха като множество светулки в нишите в мраморната стена. Теламон се усмихна, когато чу бръмчене — дори тук имаше оси. Хората, които ги чакаха, скупчени зад кръга от столове с високи облегала, веднага пристъпиха напред. Като гърци те спряха съвсем близо до царската свита и се поклониха. Александър веднага се приближи към тях, за да им стисне ръце и да размени целувката на мира, поздравявайки ги като приятели и съюзници, предлагайки им вино и храна. Предводителят Агис поклати глава.
— Нахранили сме се — обяви той остро — и чакахме достатъчно дълго!
— Тогава да не чакаме повече! — отвърна Александър и ги покани да заемат разположените в кръг столове. — Хефестионе — той се обърна с гръб към ефесците и се приближи към своите хора. — Хефестионе, стой до вратата. Теламоне, ти седни до мен. Аристандре, опитай се да не ги обиждаш, дръж си устата затворена и ушите нащрек.
Всички седнаха. Александър настоя да преместят стола му така, че беше обграден и от двете страни от своите съветници. Проницателен ход, който трябваше да затвърди властта и авторитета му между мъжете, които го смятаха само за талантлив пълководец и нищо повече. Теламон се настани удобно, докато траеха официалните представяния. Всички мъже бяха облечени в бели роби, поръбени с червено или синьо. Излъчваха власт и самодоволство — лицата им бяха намазани с благовонни масла, скъпоценни пръстени блестяха по пръстите им, скъпи мантии лежаха на пода до тях. Те потропваха с обутите си в сандали крака, сякаш нетърпеливи да приключат и да си тръгнат. Макар групата да беше малка, се раздели на две. Агис, водачът на демократите, беше висок мъж с остри черти, около тридесетгодишен; орловият му нос, хлътналите бузи и тъмните зорки очи напомняха на Теламон на хищна птица, кръжаща над жертвата си. Главата му беше наскоро обръсната в знак на траур. Лекарят забеляза, че Агис е левак. Пелей беше горе-долу на неговите години, нисък и дундест, с остри черти и месест нос; долната му устна беше издадена, а в шарещите му очички се четеше презрение. Правникът Дион, с благородни черти и изискани движения, подбираше внимателно думите си. Той седеше леко приведен на една страна на стола си и очите му не слизаха от лицето на Александър. Останалите двама бяха Мелеагър, водачът на олигарсите, и неговият гладкобузест син с рошава руса коса и пълничко розово лице. Видимо нервен, той стоеше близо до баща си, който гледаше мрачно към своите заклети врагове.
— Защо сме тук? — попита Агис, отхвърляйки предложението на Александър да му напълни чашата за втори път.
— Щом искаш така — отвърна Александър, — тъй да бъде. Тук сте, Агис, защото ви повиках. Моите войски владеят Ефес. Войската ми е разположена пред стените. Аз съм Завоевателят, победителят, който разби персийската войска при Граник.