— Защо беше убит жрецът на храма? — попита Александър.
Агис разпери ръце.
— Опитахме се да обуздаем тълпата, но беше невъзможно — жрецът беше член на фракцията на олигарсите.
— Беше достатъчно глупав — злобно отсече Пелей, — за да го покаже открито. Надут блюдолизец. Надяваше се, че като прави услуги на богатите и влиятелните, ще получава дарения за храма си.
— Повечето храмови жреци — обади се Мелеагър — постъпват така. Както знаеш, царю, храмът на Артемида се възстановява и това обременява хазната на града.
— О, да — сега Александър потри ръце, — исках да поговорим за това.
— Още нещо — гласът на Аристандър изплющя като камшик. — Каза, че Сократ стоял до вратата на храма. Познавате ли куртизанката Арела? Тя е ходила в предния двор на храма. Видели са я поне два пъти. Приближавала ли се е до храма?
— Какво се опиташ да направиш? — отсече Агис. — Да ни хванеш в лъжа? Не сме били там. Не можем да ти кажем. Сложил си стражи. Защо не попиташ тях?
— Питах ги — Аристандър му се нахвърли като дива котка, гласът му беше заплашителен. — Калистен си спомня, че млада жена, обвита в тъмночервена наметка, се е приближавала до храма. Някой от вас ли я е изпратил?
Мълчание посрещна думите му.
— Посещавал ли я е някой от вас редовно?
Отново тишина.
— Посещавахте ли я? — настоя Аристандър.
— Това е лична работа.
— Вече не — заяви Теламон. — Знаете новините. Арела е била убита, заедно с прислужницата и вратаря си, а къщата й е била подпалена.
Дион сви рамене.
— Значи просто още една куртизанка е мъртва.
— Не липсва ли някой? — попита Аристандър.
Агис се огледа.
— Нашият писар Хезиод, сигурно нещо го е задържало.
— За среща с царя? — присмя му се Аристандър. — Вие всички получихте пропуски до двореца, в знак на голямо доверие и уважение. Къде е Хезиод сега? Или не сте чули новините? — добави той презрително. — Трупът на Хезиод също е бил открит в къщата на Арела.
Думите му предизвикаха смайване. Агис се въртеше на стола. Пелей и Дион заприказваха, Мелеагър се усмихна.
— Вярно ли е това? — попита Пелей.
— Трупът му беше донесен в палата — Аристандър направи гримаса. — Разпознахме го само по пръстена. Той със сигурност е бил един от редовните посетители на Арела. Защо е бил там по-рано днес, можем само да гадаем. Искам да знам къде са били останалите от вас. Посещаваше ли някой тази известна куртизанка?
— Говориш за доверие и чест — избухна Пелей, — а сега ни разпитваш какво сме правили.
— Преди да си тръгнете тази вечер — намеси се Александър, — трябва да получа отговор на всички тези въпроси. Според доказателствата, куртизанката не е принадлежала към нито една фракция.
— Била ли е ограбена къщата? — обади се Мелеагър.
— Не, не — Аристандър поклати глава. — Крадците се промъкват през нощта. Този убиец е умъртвил четирима души и е изгорил къщата на Арела, за да унищожи доказателствата.
— Нататък! Нататък! — царят ставаше нетърпелив. — Сега Ефес е освободен от персийското владичество. Назначих ви за негови управници. Персийски шпиони все още бродят из града — търговци, пътешественици, но те са плява на вятъра. Интересува ме само онзи, който се нарича Кентавъра.
Цялата група наостри уши.
— Знаете за кого говоря! — Александър нетърпеливо тропна с крак. — За един много важен шпионин на персийския двор, чиято самоличност не е знаел дори градоначалникът. А вие?
— Чували сме слухове — бавно отвърна Агис. — Винаги сме знаели, че и градоначалникът, и дворът в Персеполис са напълно осведомени за всичко, което става тук — той погледна смутено към Мелеагър.
— Който и да е Кентавърът — добави олигархът, — той е знаел тайните и на двете партии.
— Какво? — попита Аристандър. — Да не искаш да кажеш, че този Кентавър е имал хора и в двата лагера?
Мелеагър кимна.
— Често, когато се виждах с Демад, той повдигаше въпроса за шпионин в нашия собствен лагер. Мисля, че Агис е имал същите подозрения.
— Значи става дума за човек — обобщи Теламон, — който е шпионирал и двете страни и е докладвал направо в персийския двор. Откъде разбрахте?