— Често ме викаха в двореца — обяви Агис. — Градоначалникът казваше, че чул това или онова. Демад също присъстваше. Бяхме изумени, че персиецът знае всичките ни тайни. Когато го питахме как е разбрал, той просто се усмихваше и казваше, че Великия цар чува дори птичите песни и смеха на децата ни в нашите градини.
— Ами името Кентавър? — попита Теламон.
— Когато продължихме да разпитваме градоначалника — отвърна Мелеагър, — той се засмя и каза, че осите му казвали всичко, затова дворецът му бил пълен с тях. Всички помним легендите за кентаврите, оттук и името.
— Смяташ ли, че този Кентавър, шпионинът, е убиецът?
Теламон бързо погледна Аристандър — те знаеха истината, но дали тя беше известна на тези градски първенци?
— Не знам — отвърна Мелеагър и Агис кимна в знак на съгласие. — Сега подозираме, че само Великия цар знае цялата истина.
— Но сега Великия цар го няма — тихо каза Александър. — И неговият Кентавър също ще изчезне. Няма да има повече фракции. Нито повече убийства. Загадките ще бъдат разрешени.
Той се изправи — знак, че аудиенцията е свършила. Останалите го последваха, но доста колебливо. Александър махна към чашите и каната на масата.
— Ще бъдете наши гости на празненството довечера. Каня ви да останете и да се насладите на градината. Ваш домакин ще бъде моят личен лекар Теламон. Тази вечер ще отпразнуваме нашето братство, нашето единство. Знаете какви са желанията ми по този въпрос. Моля да ги уважите.
Александър им обърна гръб и, следван от Аристандър и Хефестион, напусна залата за съвещания.
Известно време цареше неловко мълчание. Агис и двамата му спътници отидоха до един от прозорците, сякаш да се насладят на градината, но всъщност поведоха тих разговор. Алвиад се сбогува с баща си и почти избяга от залата. Теламон седна до Мелеагър. По някаква причина той вярваше на този човек, който излъчваше тиха увереност. Мелеагър не свали поглед от вратата, докато синът му не излезе през нея.
— Много деца ли имаш? — попита го Теламон.
Мелеагър се усмихна:
— Четири — три момчета и едно момиче.
— И всички преживяха кланетата?
— Слава на боговете, да. Получих анонимно предупреждение, малък къс пергамент, ден преди да започне кръвопролитието. Веднага изпратих баща си вън от Ефес. Опитах се да предупредя приятелите си, макар че беше опасно да се скиташ по улиците. Укрих се — Мелеагър се обърна, убеди се, че противниците му до прозореца не могат да чуят казаното от него и впи поглед в очите на Теламон. — Ти ще разследваш всичко това, нали? Ще откриеш кой е Кентавърът и кой е виновен за клането в храма. Но защо ти, един лекар?
— Аз съм приятел от детинство на Александър. С него съм от младини. Великият Аристотел ме научи да наблюдавам симптоми и да търся признаци.
— И си прекарал цял живот в това търсене?
Теламон замълча при звука на маршируващи крака в коридора. Изчака, докато шумът заглъхна.
— Баща ми се умори от кръвопролитията — засмя се той тихо. — Аз пък не бях от най-добрите войници! Той ме прати в Атина, Коринт и на други места, за да уча за лекар. Пътувах до Италия, до островите, Сицилия, Либия и дори до Египет. Убих един персийски командир там и трябваше да се върна у дома. Баща ми е мъртъв. Майка ми още живее в Пела — Теламон въздъхна. — Затова се присъединих към царя. Александър ме нае, както човек наема лекар, за да следя за знаци и да търся симптомите на предателството.
— А не заради собственото си здраве?
— Съветвам го и за това — отвърна Теламон, — но Александър ме използва повече, за да се справи със заразата на предателството, заговорите и убийствата.
— И ще разрешиш ли тези загадки?
— Може би, а може би не, кой знае — Теламон приближи стола си до този на Мелеагър. — Може ли този Кентавър да е виновен за убийствата и в двете партии?
— Както вече казах, възможно е. Агис подозира същото — Мелеагър разпери ръце. — На персите им харесваше да ни гледат непрестанно хванати гуша за гуша, да разделят влиятелните гърци в Ефес — той изброяваше точките на месестите си пръсти. — Както и да се наричат Агис и останалите, демократи или водачи на тълпата, те все пак са влиятелни търговци. Агис внася дървен материал, Дион — дрехи, Пелей — кожени изделия.
— Ами ти?
— Най-хубавите вина в империята — от Хиос, Самос, от лозята на Лидия и Фригия.