— Запалиха ли складовете ти?
Мелеагър застана нащрек.
— Не, не бяха — после се отпусна и каза примирително: — Знам, че звучи подозрително, но къщата и складовете ми не бяха нападнати. Мислех си, че това е работа на Агис.
— Защо?
— Не знаете ли? — Мелеагър облиза устни. — Ние сме полубратя. Имаме един и същ баща, макар и различни майки. Отгледани сме в една и съща къща и постепенно се намразихме. Когато възмъжахме, пътищата ни се разделиха. Често ми се струва, че кръвта ни е заразена. Би трябвало да сме близки като истински братя, но откакто се помня, между нас винаги е имало омраза и вражда. Не, не обвинявам Агис. И аз имам също толкова вина, колкото и той! Когато си млад, Теламоне, кръвта е гореща и кипи. Подхранваш болката, поддържаш омразата и преди да се усетиш, си изградил желязна стена, а после я укрепяваш с шипове и остриета.
— Би ли те предпазил Агис?
— Бих искал да мисля така, Теламоне. Но онова, което той не знае, а аз знам, е, че в предупредителното писмо пишеше, че демократите са набелязали да убият мен и цялото ми семейство. Подозирам, че Агис е искал да всее раздор между мен и хората от моята партия. Вече започват да ми задават въпроси. Как съм се отървал? Как семейството ми е останало невредимо? Защо именията и складовете ми не са били нападнати и изгорени? О, подозирам, че Агис ме е търсил, но като не е успял да ме намери, е наредил промяна на тактиката — той въздъхна. — Донякъде съм благодарен, но години наред ще се отнасят с мен подозрително. Някои хора дори се съмняват, че имам пръст в убийствата в храма на Херакъл.
— Познаваше ли куртизанката Арела?
— По име и репутация. Аз съм щастлив съпруг, Теламоне. Куртизанките не ме вълнуват.
— Беше ли тя член на твоята фракция?
Мелеагър се засмя, присвил доволно очи. Групата на прозореца се обърна, откъсната от затворническото си шушукане.
— Арела, добри ми лекарю, беше член на всяка фракция. Когато става дума за удоволствия в леглото, между посетителите на Арела имаше демократи, олигарси и дори перси.
— Знаеш ли, че държим Рабин, главният писар на коменданта, в тъмниците долу?
— Всички чухме за това — отвърна Мелеагър.
Теламон погледна картината на отсрещната стена, която изобразяваше меди в разкошни роби, поднасящи дарове на Великия цар. Под тях Всевиждащото око на техния бог гореше над орловите криле.
— Разговаряхме за убийствата — започна Теламон. — Възможно е да са били дело на Кентавъра.
— О, да. Кентавърът вероятно е шпионирал и двете партии. Не е предавал едната партия на другата, а и двете на персите. Но как би могъл един човек да знае тайните и на двете групировки? И второ, убийствата бяха извършвани по всяко време на деня в къщи, градини или на пазара. Мислил съм върху това — убиецът винаги е знаел къде ще се намира жертвата.
— Сякаш е знаел къде ходи всеки от вас, независимо от коя партия е.
Мелеагър кимна в знак на съгласие и почеса главата си.
— А тези на прозореца?
— Аз не съм твой шпионин, Теламоне.
— Не съм казал, че си. Колко от тях посещаваха Арела?
Мелеагър отмести поглед.
— Агис — не. Той не обича никого, освен себе си и детето си. Жена му почина, има малка дъщеря и я пази като зеницата на окото си.
— А другите двама?
Мелеагър задъвка устната си.
— Пелей има слабост към млади момчета и към доста брутални удоволствия. Може би Дион — той е способен правник, натрупал е значително богатство. Роден демагог, водач на тълпата. Обича много жените. По-скоро бих се обзаложил, че той, а не Хезиод посещава Арела. Но има и друго — пръстите на Мелеагър бръснаха ръката на Теламон. — Ще ти кажа нещо, което синът ми не спомена. Когато синът ми се срещнал с Демад в храма на Херакъл, той бил много разтревожен. Непрекъснато повтарял: „Нещо не е наред, никак не е наред!“
— Знаеш ли какво е имал предвид?
— Не, не знам. Синът ми каза, че Демад се държал като човек, който се бои за живота си и не вярва на никого.
— Доверяваше ли ти се Демад, преди да започнат кланетата?
Мелеагър поклати глава.
— А персите?
Олигархът отмести стола си назад.
— Персите владееха Ефес. Аз и партията ми им сътрудничехме, за да поддържаме мира и търговията. Не мисля, че са проронили и сълза над тези ужасни убийства.
— Твоята партия ли е била на власт, когато убийците, наричали се „Кентаври“, били унищожени?