— Кучка! Предателка!
Само да можеше, би избол онези лукави, красиви очи, очертани с черен прах. Би издрал с нокти начервените бузи. Рабин се заразхожда напред-назад. Беше толкова изтормозен, че заудря с юмруци по стената и сподави плача си. Македонците идваха да надничат през решетката и му се подиграваха. Не се боеше само от затвора, а и от самото място. Ако го освободяха, как щеше да оцелее в един гръцки град, между чиито управници е бил? Ами ако се върнеше в Персеполис? Рабин седна на леглото. Не вярваше на Аристандър, този демон с лукави очи, хитър като невестулка и състрадателен като нападаща кобра. Но ако се върнеше в Персеполис, Митра щеше да го чака заедно със Забулените. И разпитът щеше да започне отново.
Какво би могъл да отговори? Рабин изстена и легна по гръб. Щеше да бъде подложен на всякакви ужаси, огън и мъчения. Слугите на Митра щяха да го съблекат и горят с нажежено желязо. Щяха да го заведат в Кулата на мълчанието, където телата на мъртвите лежаха в телени клетки, отворени към небето и хищните нокти и клюнове на ястребите. Щяха да го затворят в такава клетка, да го оставят и да го забравят. Рабин си представи своята тъмноока жена — красивото й лице, скрито от булото, гъстата коса, черна като нощта, мекото й пухкаво тяло; къщата и малката овощна градина зад фонтана; децата му, които тичат към него. Защо не беше избягал? Беше така омаян от Арела, тъй сигурен, че опасността не е сериозна, че Александър ще напусне Ефес, когато войската на Великия цар контраатакува и върне Македонеца обратно в морето.
— Колко съм бил самонадеян — прошепна Рабин. — Боже Ахура Мазда, прегреших в гордостта си.
Беше свикнал да се промъква по улиците по заповед на своя господар. Припомни си последния път, когато отиде до храма на Херакъл; тежкият колан с пари, увит около кръста му. Уплашеният жрец, който стоеше на стълбите, тъмната хладна ниша и сянката на Кентавъра зад него.
Рабин седна на леглото. Знаеше кой е Кентавърът! Но беше запазил името му за себе си. От една страна, ако избягаше, можеше да се опита да открие Кентавъра. От друга, можеше да го използва за последната си сделка с Александър. Може би македонците щяха да го вземат на служба? Рабин беше чул, че бивши служители на Великия цар се радват на благоволението на Александър; единствената причина да затворят него беше заради предишния му пост, близките му връзки с Кентавъра и това, че не се беше предал веднага, съгласно декрета на Македонеца. Той се поуспокои — разполагаше със сведения, които можеше да използва по-късно! Припомни си тлъстото лице на градоначалника, мазните му къдрици, ушите и врата, които блестяха от скъпоценни накити.
— Рабин — беше прошепнал градоначалникът в тишината на своите покои, — ти си моят верен писар, моят довереник.
Ласкателствата се бяха посипали като мед от делва. Рабин покорно го беше изслушал. Градоначалникът беше размахал тлъстите си пръсти и писарят с мъка се беше въздържал да не се разсмее. Господарят му искаше да се срещне с Арела, известната куртизанка. Бил чувал толкова много за нея от своята дърта любовница Базилея, Царицата на Моав. Можел ли Рабин да го запознае? Щяла ли Арела да дойде в двореца? Градоначалникът с шарещите очи се усмихна. Рабин знаеше, че не може да му откаже, затова беше мълчал и слушал, докато ласкателствата се сипеха. Градоначалникът имаше съпруга, но тя беше в Суза на гости при роднини. Всичко трябваше да стане много поверително като между мъже, близки и — тук градоначалникът му беше намигнал многозначително — дори приятели. Не беше ли му поверил той важни тайни на Великия цар и Митра? После градоначалникът се беше привел над масата:
— Ти ще се оправиш с Кентавъра — беше промърморил той. — Нали ти е известно, че знам името му?
Рабин го беше погледнал с разширени очи.
— Ами ако господарката Арела дойде тук?
Писарят беше напуснал покоите на градоначалника с вирната глава и изправени рамене. Веднага беше отишъл при куртизанката и на свой ред я беше засипал с поток от ласкателства. Как градоначалникът бил важен човек, роднина на великия Дарий. Арела, малката кучка, се усмихваше превзето, гукаше, трепкаше с клепачи и се преструваше на невинна девойка. Но две нощи по-късно се беше промъкнала през един от многобройните тайни входове в палата. Самият Рабин я беше съпроводил, увита с наметка и качулка, макар те да не скриваха скъпите благоухания, с които се беше заляла малката мръсница. Беше я превел по коридорите до личните покои на градоначалника. Последва вечеря с прекрасни вина, екзотични плодове и изтънчени ястия. Арела беше останала цяла нощ. По-късно беше мърморила, че градоначалникът изисквал много работа, а това, че на следващия ден той не беше напуснал покоите, беше категорично доказателство за любовните умения на Арела. Градоначалникът беше впечатлен. Бил задължен на Рабин. Един ден той написа името на Кентавъра на късче пергамент и го остави върху писалището на писаря.