— Какво можем да направим? — попита Дарий. — Ако се срещнем в битка с Александър, няма ли да стане втори Граник? Но не можем и да оставим звяра да броди необезпокояван.
Митра внимателно наблюдаваше господаря си. Беше уверен и спокоен. Дарий му вярваше напълно. Нали именно той разкри предателството на Багей и предупреди гордия и самодоволен Цар на царете да не влиза в битка с Македонеца. Дарий искаше да знае истината, затова щеше да я чуе.
— Александър е въодушевен — Митра се приведе над масата, вперил поглед в царя. — Превзел е Сардис и царската съкровищница. Мемнон е заел пристанището на Милет, а гърците нямат флота — той остро се изсмя. — Е, поне не такава, с която да се похвалят. Нашите кораби могат да подпомагат Мемнон, колкото се наложи.
— Ами Ефес? — възрази Дарий. — Ефес падна, а той е съвсем близо до Милет.
— Господарю — отвърна Митра, — ефесците се смятат за елини, а македонците считат за варвари. Демократите ще вземат властта и няма да искат да я дадат. Ефесците не искат да заменят един господар с друг. Един гръцки поет сравнява градовете на Елада с пчелни кошери — всеки жител има жило и го използва срещу съседа си.
— Не се интересувам от гръцка поезия — отвърна Дарий.
— Аз също, но когато стане дума да се вземат глави, да се предизвикат метежи, или да се предизвика бунт и недоволство…
Дарий се приведе напред.
— Можем ли да го направим?
Митра обхвана с жест всичко около себе си.
— Имаш злато и сребро. Александър може да контролира града, но ние имаме шпиони там.
— В Ефес?
— Кентавърът, господарю — Митра леко се усмихна. — Е, така го наричаме.
— Виждал ли си този шпионин?
— Не. Той е един от малцината, които наистина остават в сянка — Митра реши да каже на господаря си само онова, което се налагаше: личността на Кентавъра беше негова тайна и той нямаше да я издаде на никого.
— Защо го наричат така?
— Него ли, господарю? Може да е жена.
— Кентавърът! — настоя Дарий.
— Това е легендарно същество — отвърна Митра. — Получовек-полукон. Според митовете кентаврите живеели в Тесалия. Гръцкият герой Херакъл ги изтребил.
— В Ефес има храм на Херакъл, нали?
— Да, господарю. В него има свещена реликва. Херакъл се влюбил в една красавица и за да я отведе вкъщи, трябвало да прекоси една река. Помагал й един от последните останали кентаври, Нес, който се опитал да я отвлече. Херакъл го убил с една от отровните си стрели. Жената взела част от кръвта на кентавъра, която била заразена с отровата на лернейската Хидра.
— Защо го направила? — попита Дарий.
— Защото Нес я излъгал, че кръвта му помага против любовна магия. И когато след време я измъчвала ревност, тя подарила на Херакъл туника, напоена с кръвта на кентавъра. Херакъл я облякъл и тялото му се просмукало с отровата. След смъртта си той се възнесъл на Олимп.
— И какво общо има тази легенда с Александър?
— Всичко — промърмори Митра. — Херакъл е бил богоподобен. И Александър се смята за такъв. В центъра на храма в Ефес има сребърна ваза, а в нея друга, глинена. Според легендата в нея се пази отровата на Хидра. Тя била дарена на храма като оброк. Стои върху каменен пиедестал, заобиколена от жарава.
— И? — попита лаконично Дарий.
— Да се върнем на Ефес — продължи тихо Митра. — Преди много години нашият градоначалник започнал жестоко преследване срещу група убийци, които се наричали „Кентаврите“. Били бандити, крадци, престъпници. Ограбвали пътници, но главната им цел била да убиват, което правели умело и безмилостно. Винаги уведомявали жертвите си за своите намерения, като им изпращали сребърен медальон с образ на оса върху него. Тя се смятала за символ на кентаврите.
— И унищожил ли ги?
— Според доказателствата, да, господарю. Преди три години, когато започнаха проблемите с Македонеца, аз започнах да търся шпиони в града — той сви рамене. — Обичайните — търговци, градски чиновници. Опитах се да вербувам шпиони и в двата лагера — в този на олигарсите, които вярват, че Ефес трябва да бъдат управляван от тях, и в този на демократите.
— А от простолюдието?
— Не, господарю, само между влиятелните и богатите, които искат да властват над тълпата. За гръцките градове е типично онова, което ти казах. Открих много добър шпионин, който прие името Кентавър.
Митра млъкна; нямаше да каже цялата истина — че този шпионин е работил за него, още преди Дарий Кодоман да узурпира трона.