— Не мога — тръсна глава тя, за да прогони картината и смачка с влажни пръсти банкнотата. — Ще ви донеса рестото.
Но когато затвори чекмеджето на касата, той вече бе изчезнал. С две лири и осемдесет пенса в ръка, тя се почувства като евтина уличница. Отгоре на всичко Деби се приближи и надникна през рамото й.
— Охо, какъв бакшиш! — подхвърли тя и продължи към масите. Саманта изпита непреодолимо желание да излезе и да запокити парите на улицата.
Деби си тръгна в пет и двайсет и пет. Саманта я освобождаваше малко по-рано, за да хване автобуса. В противен случай трябваше да я закара с колата.
Вечерта с Пол щяха да ходят на кино, затова затвори навреме и бързо се преоблече. В шест без двайсет излезе от кафенето, включи алармата и врътна ключа. Навън бе студено и леко ръмеше, но тя очакваше да се затопли за Великден, до който оставаха само две седмици.
Моторът се закашля, но запали при втория опит и тя доволно потупа волана. Микробусчето й вършеше добра работа, но все пак се нуждаеше от по-голяма кола.
Докато изчакваше да се включи в движението, реши, че подобна покупка е оправдана само ако продължи новата си дейност. Микробусчето бе подходящо за стандартния й маршрут, а извън него се движеше главно с Пол.
Колебанията извикаха в съзнанието й образа на непознатия. След инцидента на обяд бе положила големи усилия да го забрави, но не успя. Неохотно си призна, че бе доста любопитна да научи причината за неговото внимание. Струваше й се невъзможно да е събудила интереса му, ала въпреки това при мисълта за него я обхващаше странна възбуда.
Събуди се, Сам, укори се тя, когато едва не мина на червено. С какво можеше да го заинтригува обикновено момиче като нея? Не бе екстравагантна, нито елегантна, нито пък особено красива. По-впечатляващи бяха единствено дългите й крака и стройната фигура. Гърдите й бяха твърде едри, а острата й коса бе толкова непокорна, че за да й придаде форма, трябваше да я накъдри. Отдавна не бе полагала грижи за нея, затова я стегна в дебела плитка. Макар да не можеше да се мери по богатство с принц Джорджо, непознатият едва ли излизаше с момичета като нея.
Сигурно затова се появи по този странен начин на тържеството. Очевидно връзката му с Мелиса е била много по-сериозна, отколкото годеникът й въобще предполагаше. Според нея обаче госпожица Мейнуеъринг не желаеше да изпусне толкова изгодна възможност и бе избрала благосъстоянието пред… Какво? Пред любовта ли? По-скоро пред страстта, намръщи се тя, осъзнавайки докъде я бяха довели мислите й. Несъзнателно си представи непознатия и Мелиса в леглото и картината я порази с яркостта си.
Вечерта Саманта се държа много по-мило с Пол, който погрешно изтълкува поведението й. Реши, че е по-влюбена от всякога и направи неприятна сцена, когато стана време да се разделят. Прекалената му настойчивост я раздразни и тя се прибра обезсърчена вкъщи.
Рано на другата сутрин телефонът в офиса на кафенето иззвъня.
— Госпожица Максуел, моля — обади се непознат мъжки глас.
— На телефона — отвърна Саманта и машинално посегна към бележника си. Вчерашните й мрачни мисли се разсеяха от неочакваната поява на слънцето и тя реши, че би било чудесно да продължи новата си дейност.
— Разбрах, че се занимавате с организиране на тържества — продължи непознатият глас и Саманта се отпусна на стола зад бюрото.
— Точно така. Миналата седмица имах няколко ангажимента. Какви са вашите изисквания? Подготвяме стандартен бюфет, но е възможно и по-официално меню.
— Разбира се. — Клиентът замълча за момент и Саманта реши, че ще се откаже. — Може би трябва да се срещнем и уточним подробностите. Случаят е прекалено важен и не искам да възникнат недоразумения.
— Вечерята в Лондон ли ще се състои? — намръщи се Саманта, докато прехвърляше мислено ангажиментите си за следващата седмица. През деня бе заета с кафенето, но вечерите й бяха сравнително свободни. Дано само Пол не се обиди, ако се наложи да отмени срещите им.
— Ами… всъщност става дума за служебен обяд — отново се поколеба мъжът. — Ще ви затрудни ли?
— Обяд ли? — стресна се Саманта. Никога не бе предполагала, че ще има подобно предложение. Ще трябва да наеме още един помощник. Деби няма да се справи сама.
— Ще бъде в Лондон — добави непознатият, сякаш за да продължи разговора, докато тя се колебаеше. — Фирмата се нарича „Дж. П. Софтуер Интернешънъл”. Ще трябва да се погрижите за около трийсет души.
— Вижте, господин…
— Бърджис — рече след кратко мълчание мъжът, но Саманта не обърна внимание на забавянето.