— О, Господи! — блъсна чекмеджето Матю и навлече черно поло. Тъмният цвят само подчерта бледността на лицето му и Виктор изсумтя недоволно. Матю обаче бе погълнат от собствените си мисли и при перспективата да прекара следобеда с майка си и да понася укорите й изпита желание да си остане в леглото.
— Сандвич ли искате, сър? — измърмори Виктор, преценил, че трябва да остави Матю да се съвземе.
— По-добре ми донеси бира, и то без да спориш — изръмжа най-неочаквано той и вирна предизвикателно брадичка. — О, и ми извикай такси! Дай Боже да не намериш нито едно свободно.
— Аз мога да ви откарам, господин Пътнам — спря се на вратата Виктор и на широкото му лице се изписа недоумение.
— Казах, че ще взема такси — отсече Матю. — И побързай с бирата.
Четирийсет и пет минути по-късно Матю влезе през въртящата се стъклена врата в луксозното фоайе на „Риц”. Ресторантът бе в другия край на коридора, но гостите па хотела пиеха аперитива си на терасата, сред златистата пищност на палмите. Матю знаеше, че там ще намери и майка си, посръбваща изискано от минералната вода — единственото питие, което си позволяваше по това време на деня. За разлика от сина си, Каролайн Пътнам — по баща Аполопиус — полагаше изключителни грижи за външността си и с гордост заявяваше, че сватбената рокля й стои все така добре, както преди трийсет години.
Не беше ни най-малко смутена от факта, че бракът, сключен със същата тази рокля, бе продължил твърде кратко. Едва осемнайсетгодишна се омъжи за Джоузеф Пътнам против волята на родителите си, но твърде скоро разбра, че баща й е бил прав. Съпругът й беше беден, от добър произход, но без търговски нюх. Скоро след раждането на своя син, се отправи на околосветско състезание с яхти, завършило трагично при нос Добра надежда. Каролайн, разбира се, демонстрира необходимата тъга, но очевидно изпита облекчение, задето си спести неприятната шумотевица и разходите по развода. Аристотел Аполониус, който харесваше прозвището си Аполон, с готовност прие обратно в Гърция блудната си дъщеря и невръстния й син.
Момчето обаче не бе доволно от решението. Аполон имаше само една дъщеря и следователно внукът бе единственият наследник на огромната му търговска флотилия, но за съжаление Матю не одобряваше начина, по който дядо му печелеше пари. Властта не го интересуваше и не виждаше защо трябва да управлява хорските съдби с користна цел. Завещанието на баща му осигури достатъчно средства, за да постъпи в английско училище, чийто спартански дух кали и оформи характера му. Там придоби отвращение към богатството — чувство, превърнало се в ябълка на раздора между него и семейството му. Обстоятелството, че остана да живее в Англия, само подсили непрестанните разправии.
Ето защо Матю не се радваше на предстоящия обяд. Откакто се раздели с Мелиса, майка му настойчиво го убеждаваше да се върне в Атина. Каролайн упорито преследваше целта си, независимо че той си бе създал собствена фирма за компютърни програми и не смяташе да заеме мястото си в управителния съвет на корабната компания „Аполониус”.
За съжаление, рано или късно, тя щеше да успее. Докато дядо му бе жив, той все още можеше да отбива атаките й но Аполон вече бе прехвърлил седемдесетте. Корабната компания осигуряваше работа на стотици, дори хиляди хора и един ден, въпреки нежеланието си, Матю не би могъл да гледа със скръстени ръце как роднините на дядо му настървено разкъсват на парчета плода на целия му живот.
— Добър ден, господин Пътнам — поздрави главният келнер и посочи с поглед елегантно облечената дама на ъгловата масичка. — Майка ви вече ви очаква.
— Да, благодаря — небрежно кимна Матю и се насочи към терасата. — О, донесете ми уиски със сода, моля. Виждам, че майка ми вече си пие водата.
Келнерът се отдалечи усмихнат и Матю продължи към Каролайн, седнала на раиран шезлонг.
— Здравей, мамо — наведе се той и леко я целуна. — Извинявай, че закъснях.
Каролайн го погледна с укор, зад който прозираше майчината й гордост. Висок като баща си и мургав като гръцките си роднини, Матю винаги ставаше център на внимание. Особено на жените, с известно раздразнение констатира тя. Естествено, след като от баща си бе наследил красотата, която навремето я бе привлякла, но не и слабия му характер. Колкото и да не искаше да си го признае, Матю твърде много приличаше на дядо си. Беше арогантен и упорит като него и прекалено независим. Проявяваше своеволие и очакваше другите да го приемат. Освен това имаше остър поглед и мускулесто тяло на хищник — неудържимо съчетание на красота и груба сила.
Малко се е поотпуснал, констатира Каролайн, забелязала леката заобленост под колана му. И с джинси и кожено яке! За всичко бе виновна онази Мелиса, която бе заявила, че обича друг! Вероятно защото Матю не бързаше да я заведе пред олтара.