— Мисля, че си имал достатъчно свободно време, за да не закъсняваш — отбеляза тя с акцент, който смекчаваше острия й той. — Обадих се в офиса и Робърт ми каза, че не си се появявал.
— Не съм — бе лаконичният отговор. — А ти кога пристигна?
— Тук или в Англия? — попита Каролайн. Дългите й, обсипани с бижута, пръсти си играеха с бисерната огърлица, обгърнала изящната й шия.
— В Англия — изкриви устни Матю. — Сигурно си се настанила в любимия си апартамент в „Риц”.
— Да, и очаквах да дойдеш да ме вземеш — проблеснаха гневно тъмните й очи. — Честно казано, не разбирам защо непрекъснато ме унижаваш! Трябва ли да чакам тук сама? Ами ако се бе появил някой нахалник?
— В „Рил” не пускат нахалници — вметна спокойно Матю и кимна на келнера, донесъл уискито и содата. — И цял ден да стоиш тук, пак никой няма да те обезпокои. Но признавам, че трябваше да ти се обадя, за което още веднъж се извинявам.
Каролайн изсумтя, но изражението й леко се смекчи и тя се престори, че не забелязва бързината, с която синът й погълна питието.
— Е, добре — отпи от студената минерална вода тя. — Важното е, че все пак си тук. Аз пристигнах снощи и веднага отидох на благотворителния концерт в Албърт Хол. Придружи ме чичо ти Хенри. Леля ти Силил пак не се чувстваше добре.
Матю кимна. Леля му винаги бе имала проблеми със здравето, макар че според него повечето й болести бяха въображаеми. От гледна точка на майка му обаче това бе идеалната ситуация. Хенри Пътнам ценеше компанията на другия пол и всеки път с удоволствие я придружаваше. Така тя избягваше усложненията, които би й донесла една случайна връзка.
— Ти, изглежда, обикаляш най-нездравословните заведения в града — взриви се търпението й, когато Матю си поръча второ уиски. — Държиш се твърде глупаво, Мат. За Бога, ако си бил толкова увлечен по това момиче, защо не се ожени, вместо само да спиш с нея?
— Знаеш мнението ми за брака — сви устни Матю. — Остави ме на мира, мамо! Всеки си избира пътя към ада. По-добре ми кажи за какво ме извика или смяташ отново да ме поучаваш.
— Не, разбира се — кръстоса крака Каролайн. — Нали знаеш, че дядо ти има рожден ден в края на месеца?
— О, да — вдигна учудено вежди Матю и се замисли. — Бях забравил. На колко години става старият дявол? Седемдесет и една?
— На седемдесет и две — отсече Каролайн. — Не си ли спомняш, че не дойде на седемдесет и първия му рожден ден, защото съвпадаше с някакъв семеен празник на Мелиса. Във всеки случай — припряно продължи тя, — бихме се радвали да се присъединиш към семейното тържество. Аполон кани всички роднини и ще бъде неприятно ако отсъстваш.
— Като миналата година, нали? — отпи спокойно от чашата си Матю.
— Не, тя не бе толкова важна за него! — възкликна раздразнено майка му. После вероятно съжали, че е казала повече, отколкото е трябвало, и добави: —
— Миналата година е без значение. Ще дойдеш ли?
— Какво се е променило? — намръщи се Матю.
— Ами… Станал е по-възрастен от една страна…
— А от друга?
— И не се чувства добре — призна неохотно тя. — Знаеш, че винаги е имал проблеми с дишането. Мисля, че сега има още по-сериозни оплаквания и се чувства остарял.
— По-добре да откаже проклетите пури — намръщи се Матю, — за да даде почивка на дробовете си. Колко изпушва на ден? Петнайсет? Двайсет?
— О, не чак толкова много — възкликна ужасено Каролайн. — Във всеки случай Аполон би казал, че ако не може да живее както му се иска, няма смисъл да продължава.
— Хм — реши да смени темата Матю, като видя разстроеното й изражение. — Ами, не знам какво да ти кажа за тази тупурдия. Нали знаеш, че не обичам семейните тържества.
— Доколкото разбирам, ти въобще не обичаш да се срещаш с хора — изсумтя Каролайн. — Заприличал си на монах. На отшелник. Никъде не ходиш, освен понякога на работа. С никого не се срещаш…
— И откъде получи тези сведения? — отегчено попита Матю. — Чакай, сещам се. От безценния Виктор!
— Е, може да съм разменила някоя и друга дума с твоя камериер, когато се обадих…
— Не се и съмнявам!
— … но ти знаеш, че Виктор те обича и никога не би казал нещо, с което да ти навреди.
— Така ли?
— Да, разбира се — въздъхна майка му. — Мат, не искам да се намесвам…
— Тогава недей!
— … но аз също те обичам и бих искала да преодолееш това увлечение по Мелиса Мейнуеъринг.
— Добре. — Матю направи знак на келнера. — Няма ли да погледнем менюто?
Каролайн понечи да възрази, но размисли. Няма смисъл, безпомощно си рече тя и майчиното й сърце отчаяно се сви. Матю бе толкова привлекателен и имаше всичко, за да живее щастливо. Въпреки това позволяваше на някаква разглезена малка проклетница, в чиято празна глава не можеше да се намери и една умна мисъл, да му разбие живота.