Гласът й заглъхна. Понеделниците обикновено бяха доста натоварени и клиентите й често идваха след работно време. Предполагаше, че някой продавач от пазара ще иска чаша чай с кейк, преди да потегли за вкъщи. Но не позна. На вратата стоеше Матю и тя усети как краката й се подкосяват.
— Може ли да вляза? — попита той и погледът му спря на устните й. Саманта въздъхна объркано. Най-малко него очакваше да види и не можа веднага да се съвземе.
— Ами… не — едва успя да каже, макар че мъжът й препречи пътя. — Тъкмо си тръгвах. Моля те, пусни ме да мина.
Матю не помръдна, а само вдигна ръка и я постави на дървената рамка. Погледна я нетърпеливо, сякаш демонстрираше надмощието си и тя съжали, че му е отворила вратата.
— Трябва да говоря с теб, Сам.
Саманта бе убедена, че той продължава да си играе с нея, но очите му изглеждаха някак тъжни. Сториха й се зачервени, замислени и невероятно напрегнати. Мъжът внимателно я огледа Всеки друг на негово място би я подразнил, но сега се чувстваше толкова нервна, че не посмя да му направи забележка
— Мисля, че няма за какво да говорим — отсече тя и направи отчаян опит да излезе. — Вече водихме подобен разговор и нищо не се промени. Двамата с теб нямаме нищо общо. Направих глупост, като се съгласих да дойда в Делфус и сега искам да я забравя.
— Знаеш, че не е вярно — грубо възрази Матю. Озърна се, сякаш да прецени дали спорът им не е привлякъл вниманието на минувачите и, без да каже дума свали ръка от рамката и принуди Саманта да влезе в кафенето. Вратата се затвори шумно зад него и той се облегна на стъклото. — Моля те, не се прави на изненадана от появата ми. Трябва да изясним някои неща. Искам да знам защо ме напусна.
— Кой, аз ли?! — ахна Самата, но безочието му й вдъхна необходимата сила — Извинявай, но ми се стори, че ти ме напусна! Всъщност как е госпожица Мейнуеъринг? Твоето посещение сигурно й подейства добре.
— Наистина, заслужих си го — сви устни Матю. — Заминах без да говоря с теб, но нали майка ми ти е обяснила всичко? Майката на Мелиса, изплашена до смърт, крещеше истерично по телефона. Не можах да разбера нищо и затова отлетях със Спиро и хванах първия самолет за Лондон.
Саманта едва потисна вълнението си при това очевидно доказателство, че той все още държи на Мелиса. Всяка негова дума я смразяваше и арогантността му я ужаси.
— Все едно — осмели се да вдигне поглед тя. После провери дали чантичката й е закопчана и делово я пъхна под мишница.
— Не говори така — изстена Матю и се дръпна от вратата. — Повярвай, никога нямаше да замина, ако знаех истинското положение. Казаха ми, че е направила опит за самоубийство и са я откарали в болницата Какво трябваше да си помисля? За Бога, цялата история ми бе представена сякаш вината е в мен самия!
— А не е ли? — машинално попита тя.
— Не — приглади нервно косата си той. — Отношенията ни с Мелиса са вече минало. Все ми е едно дали ще я видя.
Саманта вдигна глава но искрящият му поглед я накара да извърне очи. Усети, че се изчервява и постави нервно ръка на лицето си.
— Това не ме интересува — промълви накрая тя. — Както искаш, така се дръж с бившите си приятелки. Аз ти описах моите чувства и искам да си тръгнеш и да ме оставиш на мира
— По дяволите! — извика той и я сграбчи за раменете. — Ти ме желаеш. Ние не можем един без друг. За Бога скъпа нима си въобразяваш, че ще те оставя?
Саманта се разтрепери. Отново бе подложена на изпитание и отново се чувстваше неподготвена. Прегръдката му, топлата кожа, уханието на сапун, примесено с аромата на тялото му, сякаш замъглиха съзнанието й.
Но това е само страст, повтаряше си тя. Матю я желаеше и възбудата му бе очевидна И това бе всичко. Той никога не го бе отричал и Саманта не се вписваше в неговия свят. Връзката им не можете да продължи дълго.
С неимоверни усилия тя остана неподвижна в ръцете му. Много добре знаеше, че е безсмислено да се съпротивлява. Матю бе много по-силен физически и тя само щеше да разпали огъня, който да ги погълне.
— За Бога! — Той обхвана лицето й с длани и я погледна объркано. — Не ме измъчвай, Сам. Нали знаеш как се чувствам? Не можах да дойда по-рано, защото бях обещал на дядо си да присъствам на тържеството. Не съм мигнал откакто напуснах Делфус в петък вечерта.
Саманта напрегна цялата си вола Матю винаги я привличаше, но сега бе неустоим.
— Нищо не мога да направя — нервно отвърна тя. — Трябваше да останеш при Мелиса Сигурно би се радвала…
— Ще престанеш ли с тези глупости за Мелиса? — изръмжа заплашително той. — Пет пари не давам за Мелиса!