Той измърмори недоволно, но Саманта скочи от коляното му и виновно се усмихна.
— Знаеш ли колко е часът? — възкликна тя и приглади нервно елегантната си черна пола. — На път за вкъщи ще се отбия за продукти и трябва да побързам, преди складът да се затвори.
Пол направи кисела гримаса, но потисна недоволството си и покорно се надигна. Той бе рус, висок — привлекателен представител на северния тип мъже. Обичаше да спортува и играеше редовно ръгби, което обясняваше едрата му фигура. Гордееше се с добрата си форма, но според Саманта я разваляше с голямото количество бира след всеки мач. Беше мил, уравновесен и изключително предан. Бяха приятели вече цели шест години, от мига на първата им среща в местния колеж.
— Знаеш ли — отметна той от челото й немирна къдрица, — сигурно съм единственият мъж в Лондон, чиято приятелка е все още девствена. Чиято годеница е девствена, исках да кажа. Трябва ли да чакам до първата брачна нощ, Сам? Затова ли не позволяваш да те докосна?
— Но ние сме сгодени едва от месец — потисна въздишката си Саманта и посегна към якето, захвърлено на близкия стол. — Дай ми време да свикна.
— С какво трябва да свикнеш? Вече сме почти в двайсет и първи век, за Бога! Нали непрекъснато повтаряш, че не трябва да има разлика между мъжа и жената.
— Интелектуално, а не сексуално. Моля те, Пол, сега нямам настроение.
— Понякога се чудя, дали въобще някога ще имаш — измърмори на себе си той. — Кога и по какъв повод е празненството?
— Годеж. Следващия вторник, в една къща в Ейтьн Гейт.
— Охо! — направи кисела физиономия Пол, докато вървяха към колата му. — Улучила си важна клечка.
— Надявам се. — Саманта си спомни с какво вълнение прие поръчката по телефона. — Ще се видим утре, нали?
— Да, освен ако гозбите на майка ми вече не са прекалено прости за теб — подметна саркастично Пол и отключи колата.
— Няма ли да престанеш! Защо си недоволен от успеха ми? Да не искаш цял живот да бъда келнерка!
— Не, разбира се — вмъкна той едрото си тяло зад волана на малката спортна мазда, след което посегна и хвана Саманта за ръката. — Добре, радвам се за теб, наистина, но не се издигай толкова бързо. Накрая ще решиш, че не си струва да се омъжваш за обикновен агент по сделки с недвижими имоти.
— Добре, обещавам — усмихна се с облекчение Саманта, — но сега трябва да побързам, иначе складът ще затвори.
Пол кимна и Саманта го изчака да потегли, преди да прекоси улицата, където бе паркиран микробусът й. Отзад имаше полици за храната, която приготвяше вкъщи, но вероятно щеше да й се наложи да потърси допълнителен превоз, ако работата й потръгне. Колата бе удобна за придвижване до вкъщи и понякога до склада, но да изминава всекидневно осемдесет километра от малкото градче Есекс до Лондон и обратно, бе непосилна тежест за нея.
— Изглеждаш уморена — рече майка й, докато сервираше вечерята и с тревога огледа подпухналите й очи. — Защо се забави?
— Нали сутринта ти казах, че ще ходя за продукти. А и Пол се отби точно когато затваряхме.
— Аха — не се учуди госпожа Максуел. — И какво каза?
— Не се ли досещаш? — намръщи се Саманта.
— Че не одобрява идеята ти да организираш тържества, нали? Честно казано, много добре го разбирам.
— О, мамо!
— Не се мръщи! Знаеш на какво мнение сме с баща ти. По-добре да не бе срещала тази Дженифър. Тя ти размъти ума и никога няма да й го простя.
— Мамо, не си ли спомняш, че я срещнах в университета? Нали вие с татко ме накарахте да го завърша. Въпреки всичко мисля, че това е чудесна възможност.
— Да готвиш на чужди хора. Да си слугиня в чужд дом.
— Говориш точно като Пол — въздъхна Саманта. — Аз само организирам снабдяването, мамо. Нали това ми е работата. Какво мислиш, че правя в кафенето?
— То е твое — най-много да плащаш наем за помещението. Освен това знаят ли тези приятели на Джени, че ти не си професионалистка?
— Но аз съм!
— Не вярвам, че вечерните курсове могат да компенсират липсата на професионален опит — настоя майка й. — Сигурно мислят, че си работила в някой голям ресторант. Чудя се, какво ли ще кажат, ако видят кафенето ти „Медената паничка”?
— Въобще не ме интересува — възкликна Саманта и отмести почти пълната чиния. — Ако не възразяваш, ще отида да си взема душ.
— Извинявай — въздъхна майка й. — Сигурно бях прекалено остра, но наистина се безпокоя за теб. Все пак, преди да срещнеш Дженифър, беше доволна от работата си. Изведнъж тя ти спомена, че организаторите на тържеството й се отказали в последния момент и ти се втурна към Лондон, където се зарази от нейните грандиозни идеи.
— Мамо, вечерята мина чудесно! Всички бяха доволни. И ако искаш вярвай, но тези хора високо ценят добрата организация. Вече никой не си позволява лукса да има собствен готвач. Ето защо хора като мен са много търсени. Ние идваме, приготвяме храната и си отиваме. И обстановката е много по-приятна, отколкото ако заведеш гостите си на ресторант.