— Все пак ти дори не подозираш с какво се захващаш — поклати глава майка й.
— Имаш предвид поръчките, които валят по телефона ли? — тъжно се усмихна Саманта. — Наистина. Бих могла да запълня пялата седмица, ако поискам.
— Но няма да го направиш, нали? — разтревожи се майка й.
— Не, нали ти казах. В началото ще поемам по един-два ангажимента седмично. Ако потръгне, ще преценя дали да увелича броя им. Сега обаче ме интересува само годежът във вторник.
— В богаташкия квартал ли?
— Да, в Уест Енд. Очевидно годеницата е приятелка на Джени. Тържеството ще се състои в къщата на годеника.
— Внимавай, Сам — поклати глава госпожа Максуел. — Тези хора не са като нас, а ти си привлекателно момиче и трябва добре да премисляш действията си.
— Добре, мамо — усмихна се дъщеря й.
— Може да ми се смееш, но съм права. Някои мислят, че с пари всичко се купува.
— Знам — нежно я успокои Саманта. — Но аз съм на двайсет и четири и мога да се грижа за себе си.
След като надникна в хола и поздрави баща си и по-малката си сестра Пени, Саманта се качи в стаята си. Чувстваше се уморена, но това бе по-скоро умствена умора — резултат от спора с Пол и майка й, които не желаеха да я разберат. Наистина след университета тя нямаше сериозни планове за бъдещето си. Винаги бе обичала да се навърта в кухнята и да опитва нови рецепти, но преди баща й да подхвърли идеята за сандвичите, приемаше увлечението си като хоби.
Управителят на бижутерийния магазин на Хай Стрийт господин Максуел хапваше набързо по един сандвич на обяд в близката гостилница и затова подкрепи идеята й да разкарва домашно приготвени сандвичи из целия град. Предложението на Пол за наемане на помещението, което преди това беше доста слабо посещавано кафене, се яви като продължение на идеята. Освен сандвичи тя започна да предлага банички, салати, домашни кейкове и кифли. За две години „Медената паничка” постепенно набра скорост и с всеки изминал ден клиентелата й се увеличаваше. Саманта дори си нае помощничка, а счетоводните й книги свидетелстваха за прилична печалба. Новата й идея обаче се натъкна на всеобща съпротива.
Застанала под душа, тя не смееше да погледне към огледалото на стената. Какво ли щеше да види в дълбините на сивозелените си очи, които променяха цвета си в зависимост от настроението й? Наистина ли бе прекалено амбициозна? От това ли се страхуваше Пол?
Бюфетът изглеждаше чудесно, въпреки че в началото Саманта се сблъска с доста проблеми. Едно есетрово желе се бе смачкало по пътя, но за щастие бе приготвила повече от необходимото.
След това госпожица Мейнуеъринг вдигна скандал, че няма хайвер. „Какъв е този бюфет без хайвер” — развика сетя и годеникът й едва успя да я убеди, че топа не е чак толкова важно.
Той се държа много мило, мислеше си Саманта, докато прибираше съдовете. Отгоре на всичко бе и принц, макар че фамилията му й бе непозната. Но нали въобще не познавам тези хора, усмихна се тъжно тя, като си спомни за язвителното подмятане на Мелиса Мейнуеъринг.
Все пак не съжаляваше, защото събра доста полезна информация. Откри, че по-трудно се организира бюфет, отколкото официална вечеря. Разбра, че е безсмислено да предлага топла храна, след като гостите нямаше да си поръчват ястията. За щастие, студените пици бяха не по-малко вкусни и тя ги наряза на малки хапки с набодена отгоре клечка.
Слава Богу, останалата храна не й създаде никакви проблеми. Питките и баничките изглеждаха много апетитно на фона на пъстрата покривка. Саманта постави клонки от аспарагус и алени рози между чиниите с колбаси и салати. Когато завърши подреждането на масите, вече се бе събрала голяма група гости
Цялата обстановка бе твърде внушителна. Холът беше огромен и въпреки че Саманта съвсем бегло огледа копринените тапети и високите гипсови тавани, разбра, че принц Джорджо не е потомък на обедняла аристокрация. Напротив, той бе изключително богат и очевидно госпожица Мейнуеъринг съзнаваше това.
Не е редно да проявявам злоба, укори се Саманта, докато опаковаше приборите и чиниите. Все пак не знаеше нищо за Мелиса Мейнуеъринг, освен че е приятелка на Джени и обича хайвер. Ако искаше да успее в новата си дейност, трябваше да понася всички, дори разглезените богати момиченца, които обичат да правят сцени.
Саманта бе толкова погълната от мислите си, че се стресна, когато се обърна и видя мъжа, облегнат на хладилника. Мислеше, че е сама, понеже келнерите, наети за случая, вече разнасяха шампанското. В следващия миг разбра, че непознатият не е келнер и веднага забеляза отворената врата зад него. До този момент не подозираше, че къщата има и заден вход.