— Това е естествено, Малин.
— Може би. Но от туй не ми става по-топло. Нали не си забравила, че твоят преподобен е раздал всичко, което е притежавал? — Той въздъхна. — Може би той е донякъде прав в отношението си към мен. Във всеки случай досега не изглежда да е навредил много с противопоставянето си.
— В това отношение грешиш — погледна го Клеър. — Чу ли за проповедта му в неделя?
— Дочух нещичко.
— Той прочете откъс от „Откровението на Йоана.“ Въздейства много силно върху рибарите. А чу ли, че изнесе Камъка на проклятието.
Хач се намръщи.
— Не.
— Той каза, че съкровището било на стойност два милиарда долара. И че ти си го излъгал, като си му казал, че е далеч по-скромно. Излъга ли го, Малин?
— Аз… — Хач се спря, не знаеше дали да се ядоса повече на себе си, или на Клеър. — Предполагам, че бях заел отбранителна позиция, след като той така ме притисна в ъгъла на Празника на омара. И, да — посмалих числото. Не исках да му давам на въоръжение повече информация от необходимата.
— Е, сега вече е добре въоръжен. Уловът тази година е спаднал и в съзнанието на рибарите това се свързва с разкопките. Той настина успя да разцепи града по този въпрос. Най-накрая откри каузата, която търсеше през последните двайсет години.
— Клеър, уловът спада всяка година. От половин век уловите на риба и на омари са прекалено големи за нормално възпроизводство.
— Ти го знаеш, аз също го зная. Но сега те имат нещо, за което да обвиняват. Малин, те планират някакъв протест.
Хач я погледна.
— Не знам подробностите. Но откак сме се оженили не съм виждала Уди толкова ангажиран. И всичко това стана през последните ден-два. Той обединява рибарите и ловците на омари и те планират нещо голямо.
— Можеш ли да научиш нещо повече?
Клеър замълча, забила поглед в тревата.
— Казах ти толкова много — рече след малко тя. — Не ме карай да шпионирам съпруга си.
— Извинявай — каза Хач. — Нямах това предвид. Знаеш, че то е последното нещо, което бих поискал.
Клеър изведнъж скри лице в шепите си.
— Ти не разбираш — извика тя. — О, Малин, само да можех…
Раменете й се отпуснаха и тя се разрида. Малин нежно обхвана рамото й с ръка.
— Извинявай — изхлипа тя. — Държа се като дете.
— Ш-ш-ш-т — прошепна той и я потупа по раменете.
След като риданията й стихнаха, той вдиша свежия ябълков аромат на косата й, усети влажния й дъх да прониква през ризата му. Бузата й опираше неговата и докато тя шепнеше нещо неразбираемо, той усети как топлата струйка на сълзата докосна устните му. Пое я с език. А когато тя се обърна към него, той отдръпна глава назад, за да може да докосне устните й със своите. Целуна я леко, усети плавната линия на устните й, отпуснатата долна челюст. Целуна я отново, този път малко по-силно. И тогава изведнъж устните им се впиха, а ръцете й се заровиха в косите му. Странният шум на прибоя, топлината на поляната сякаш изчезнаха в небитието. Светът сега се състоеше само от тях двамата. Сърцето му се разтупка, когато мушна езика си напред и тя го засмука. Ръцете й вече притискаха раменете му, ноктите й се забиваха в ризата му. Той смътно си спомни, че като деца никога не бяха се целували с такава увлеченост. „Дали пък не е било защото не сме знаели как?“ Наведе се жадно към нея, едната му ръка нежно галеше мъха по врата й, докато другата почти неволно се плъзна в деколтето й, към кръста, към разтреперените й колене. От устните й се откъсна стон и тя разтвори бедра. Той усети тънката струйка пот, която се стичаше по вътрешната страна на коляното й. Ябълковият аромат на въздуха се примеси с мирис на мускус.
Тя рязко се отдръпна от него.
— Не, Малин — произнесе дрезгаво, изправи се и приглади роклята си.
— Клеър — опита се да каже нещо той и протегна ръка.
Ала тя вече се бе извърнала.
Гледаше я как се препъва нагоре по пътеката и как изчезва бързо в зеления гъсталак отвъд поляната. Сърцето му биеше до пръсване, а във вените му течеше буреносната смес от страст, чувство за вина и адреналин. Любовна връзка с жената на проповедника. Стормхейвън никога не би го допуснал. Той просто бе извършил най-неразумното деяние през живота си. Беше грешка, пълна липса на преценка — ала въпреки това, като се изправи и пое бавно по друга пътека, той се улови, че разпаленото му въображение рисува картината на онова, което би се случило, ако Клеър не се бе изтръгнала от обятията му.