До трите стени на помещението бяха подредени стъклени шкафове — горната им част бе заета от лекарства, а долната — от инструменти и оборудване. Бонтер нямаше представа как трябва да изглежда гайгеровият брояч; знаеше само, че Хач го бе нарекъл радметър. Строши с фенерчето витрината на най-близкия шкаф и се разрови из долните чекмеджета, като изхвърляше съдържанието им на пода. Нищо. Обърна се и строши витрината на следващия шкаф, измъкна чекмеджетата и се спря да мушне нещо в джоба си. В най-долното чекмедже намери малка пластмасова чантичка с изрисуван върху нея символ на радиоактивност. В чантичката имаше странно на вид устройство със сгъваеми дръжки и кожена презрамка. Върху горната му повърхност бе разположен флуоресцентен дисплей и малко табло с клавиши. От предната част стърчеше израстък, който приличаше на насочен микрофон.
Тя потърси ключ за включване, намери го и се помоли батериите да са заредени. Машината тихо избибипка и на дисплея се появи съобщение:
РАДИМЕТРИЧНИ СИСТЕМИ ИНК.
СИСТЕМА ЗА РАДИАЦИОНЕН МОНИТОРИНГ И ПОЗИЦИОНИРАНЕ
СОФТУЕР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РАДИМЕТРИЧНИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ 3.0.2.
ДОБРЕ ДОШЪЛ, ПОТРЕБИТЕЛЮ
НУЖДАЕШ ЛИ СЕ ОТ ПОМОЩ? (ДА/НЕ)
— Нуждая се от всичката ти помощ — промърмори тя и натисна клавиша „Да“.
По екрана бавно потече сбита поредица от инструкции. Тя ги прегледа бързо, след което изключи машината; разбра, че бе загуба на време да се опитва да я усвоява до съвършенство. Батериите работеха, ала нямаше как да узнае доколко бяха заредени.
Затвори отново машината в чантичката й и се върна в покоите на Хач. Изведнъж замръзна на място. Някакъв звук — остър и чужд — се открои на фона на еднообразното бучене на бурята: звук, който приличаше на изстрел.
Тя преметна чантичката през рамо и тръгна към строшения прозорец.
49.
Хач лежеше на камъните, замаян и спокоен; морето се плискаше върху гърдите му. Част от съзнанието му бе леко обезпокоено, че бе измъкнат от прегръдките на морето. Друга част, малка, но непрекъснато разширяваща се, бе ужасена от онова, което си мислеше първата.
Беше жив, това поне знаеше; жив с цялата болка и страдание, които съпровождаха това усещане. Можеше само да гадае колко време бе лежал тук.
Сега постепенно започваше да усеща болките в раменете, в коленете и ставите си. Само като си помисли за тях, болките бързо прераснаха в силно туптене. Дланите и стъпалата му бяха вкочанени от студ, а главата му сякаш бе пълна с вода. Втората част от съзнанието му — онази, която твърдеше, че всичко това е хубаво — сега му нареждаше да си вдигне жалкия задник от водата и да излезе на каменистия бряг.
Пое с хрип дъх, пълен с морска вода, и изпадна в пристъп на кашлица. Спазъмът го изправи на колене; крайниците му поддадоха и той отново се строполи върху мокрите камъни. Запълзя с мъка и успя да преодолее около метър разстояние, за да излезе извън обсега на водата. Там се отпусна на голяма купчина гранит: скалата бе хладна и гладка под бузата му.
Главата му започна да се прояснява и спомените да се връщат един по един. Спомни си Найдълман, меча, защо се бе върнал на острова. Спомни си прехода, преобръщането на „Плейн Джейн“, дингито, Стрийтър.
„Стрийтър.“
Изправи се седнал.
На лодката беше и Изабел.
Залитайки, се изправи на крака, падна, после отново се изправи, изпълнен с решимост. Бе паднал от носа на дингито и необикновено силният прилив го бе отнесъл до този каменист бряг в края на острова. Видя пред себе си — тъмен на фона на разгневеното небе — ниския стръмен склон, който защищаваше пиратския лагер. Бонтер би трябвало да е излязла на по-близкия бряг. Ако изобщо бе излязла.
Той изведнъж почувства, че не би могъл да понесе мисълта, че тя е мъртва.
Тръгна неуверено напред и завика името й. След малко спря да се огледа и разбра, че в объркването си бе поел от брега към ниския склон. Като залиташе, се изкатери наполовина по склона и се обърна към морето. Не се виждаше следа от Бонтер, нито от останките на дингито. Отвъд брега океанът блъскаше неумолимо водонепроницаемата камера и при всеки удар водата нахлуваше с високо налягане през мрежа от пукнатини.