— Слушай, Хач — дочу шепота на Стрийтър. — Поиграхме си хубаво на гоненица, но играта вече свърши. — Дулото се заби още по-силно в ухото му. — И ти също. Ясно ли е?
Хач се опита да кимне, но Стрийтър дръпна жестоко косата му назад.
— Да или не?
— Да — изхриптя Хач и се задави от калта.
— Не мърдай, не подскачай, дори не кихай, ако не ти кажа, иначе ще превърна мозъка ти в розова пихтия.
— Добре — отвърна Хач и се опита да събере малко сили. Чувстваше се като пълен глупак, беше му студено.
— А сега ще станем — кротко и бавно. Подхлъзнеш ли се в калта и си мъртъв.
Натискът върху гърба му изчезна. Хач се изправи на колене, сетне и на крака, бавно, внимателно, опитваше се да се пребори с огъня, който пулсираше в главата му.
— Ето какво ще направим — долетя гласът на Стрийтър. — Ще се върнем там, където тунелът се разклонява. След това ще продължим направо по Бостънската шахта. Тъй че тръгвай. Бавно.
Хач пристъпи с единия си крак напред колкото можеше по-внимателно, гледаше да не се препъне в мрака. Стигнаха до разклонението и продължиха по главния тунел, придържайки се към стената.
На Хач му се струваше, че би трябвало да може да избяга. Беше тъмно като в рог и той трябваше само да се освободи по някакъв начин. Ала при съчетанието от забитото в раненото му ухо дуло на пистолета и замътения му мозък бе невъзможно да се мисли трезво. Почуди се за миг защо ли Стрийтър просто не го бе убил.
Продължиха да се придвижват предпазливо напред и той се запита доколко добре Стрийтър познаваше Бостънската шахта. На острова имаше няколко хоризонтални тунела и почти всички те бяха осеяни с пресичащи ги вертикални тунели.
— Тук има ли шахти? — попита най-накрая той.
В отговор чу дрезгав смях.
— Ако има, ти пръв ще разбереш.
След като се тътреха в мрака, както му се стори цяла кошмарна вечност, в очакване следващата му стъпка да е в празното пространство, Хач забеляза пред себе си слабо сияние. Тунелът леко зави и той мярна неравните очертания на изхода, обрамчени в светлина. Чуваше се лекото бръмчене на някакви машини. Стрийтър го сбута да ускори крачка.
Хач спря там, където тунелът излизаше към Наводнената шахта. Мигновено заслепен след дългото преследване, му потрябва известно време, за да разбере, че стълбищното устройство бе осветено само от гирлянда на аварийните лампи. Ново болезнено смушкване в ухото и Стрийтър го принуди да поеме по металното мостче, което свързваше Бостънската шахта със стълбата. Следващият го Стрийтър натисна бутона на таблото, прикрепено към страничната релса на асансьора. Отдолу се дочу леко бръмчене и след малко в полезрението им се появи самият асансьор. Той намали хода си, след това спря досами мостчето. Стрийтър избута Хач на платформата и застана зад него.
Докато се спускаха към дъното на шахтата, Хач усети, че миризмата на влага и гнилоч в Наводнената шахта се бе смесила с нещо друго: вонята от дим и нагорещен метал.
Стълбата свършваше на дъното. Тук беше по-тясно, а въздухът — по-тежък, въпреки вентилационната система. В средата бе наскоро прокопаната тясна шахта към камерата на самото съкровище. Стрийтър даде знак на Хач да слезе по стълбата. Стиснал здраво перилата, Хач полека се спусна покрай сложната конструкция от титанови подпори и скоби. Отдолу се чуваше пукането и съскането на ацетиленова горелка.
В следващия миг вече бе на дъното на шахтата, в самото сърце на острова и едва се удържаше прав на омекналите си нозе. Стрийтър скочи на земята до него. Хач видя, че пръстта отпред бе разчистена от повърхността на масивна, ръждясала желязна плоча. Гледаше я и усещаше как угасва и последната му искрица надежда. Джерард Найдълман бе коленичил пред плочата и насочваше ацетиленовата горелка по среза с размер метър на метър. Върху плочата бе заварен болт, а от него металната проволка водеше към голямата кофа. В далечния ъгъл стоеше Магнусен със скръстени ръце и гледаше Хач със смесица от ледена омраза и презрение.
Чу се ядно съскане и Найдълман угаси пламъка на горелката. Остави я настрани, изправи се, вдигна защитната козирка и се вторачи безизразно в Хач.
— Тъжна картинка си — рече просто той.
Обърна се към Стрийтър.
— Къде го намери?
— Той и Бонтер се опитваха да се върнат на острова, капитане. Застигнах го в Бостънската шахта.
— А Бонтер?
— Дингито им се разби на рифа. Има известна вероятност тя също да е оцеляла, ала е твърде малка.
— Ясно. Жалко, че се е замесила в тая работа. И все пак, справил си се добре.