Стрийтър се изчерви от похвалата.
— Мога ли да заема пистолета ви за малко, капитане?
Найдъман измъкна оръжието от колана си и го подаде на Стрийтър с въпросително изражение. Той го насочи срещу Хач и даде собствения си пистолет на Найдълман.
— Бихте ли го презаредили, капитане? Свършиха ми патроните.
След това се усмихна криво.
— Пропусна възможността си, докторе. А друга няма да има.
Хач се обърна към Найдълман.
— Джерард, моля те. Изслушай ме.
Капитанът вкара нов пълнител в пистолета и го мушна в колана си.
— Да те изслушам ли? Слушах те в продължение на седмици и взе да ми става доста досадно. — Той свали защитната козирка от главата си и я подаде на Магнусен. — Сандра, поеми горелката, моля те. Акумулаторната система на острова ще издържи само два часа, може би три, и не можем да губим никакво време.
— Трябва да ме изслушаш — рече Хач. — Мечът на Архангел Михаил е радиоактивен. Да се отваря касетката е равно на самоубийство.
По лицето на Найдълман пробяга сянка на умора.
— Не се отказваш лесно, а? Не ти ли стигаха един милиард долара?
— Помисли — продължи бързо Хач. — Забрави за миг съкровището и помисли какво се случваше на острова. То обяснява всичко. Проблемите с компютрите — системата действаше като побъркана. Блуждаещата радиация от камерата на съкровището е причината за аномалиите, за които Уопнър говореше. И напливът на болни. Радиацията потиска имунната система, намалява броя на белите кръвни телца. Обзалагам се, че ще открием най-тежките случаи сред онези, които са прекарали най-дълго в Шахтата — ден подир ден, да копаят и да укрепват.
Капитанът се вторачи в него, изражението му бе непроницаемо.
— Радиационното отравяне причинява опадване на косата и на зъбите. Досущ както при скелетите на пиратите. Каква друга би могла да бъде причината за масовия гроб? По скелетите няма следи от насилие. Защо пиратите са избягали тъй панически? Те са бягали от невидим убиец, когото не са разбирали. И защо, мислиш, корабът на Окъм е бил намерен изоставен, а екипажът му е бил мъртъв? Защото в течение на времето са получили смъртоносна доза радиация, изтичала от касетката, в която е бил мечът.
Стрийтър завря болезнено дулото на пистолета в ухото на Хач и той напразно се опита да се освободи.
— Не разбираш ли? Един Господ само знае колко радиоактивен е този меч. Би трябвало да е адски горещ. Ако го отвориш, ще убиеш не само себе си, но и кой знае още колко души. Ти…
— Чух достатъчно — рече Найдълман. Погледна Хач. — Странно. Никога не си помислих, че може да си ти. Когато предлагах идеята за тези разкопки на нашите спомоществователи, ти беше единственото известно в уравнението. Ти ненавиждаше съкровището. Никога не би позволил някому да копае на твоя остров. По дяволите, ти дори не се бе връщал в Стормхейвън. Ако можех да си осигуря сътрудничеството ти, знаех, че нямаше защо да се безпокоя за алчността. — Той поклати глава. — Болно ми е да мисля колко съм сбъркал в преценката си за теб.
Чу се последното изсъскване на горелката и Магнусен се изправи.
— Готово, капитане — рече тя, махна козирката и протегна ръка към таблото, от което се командваше винчът. Чу се тих вой и проволката се обтегна. С леко проскърцване на метал изрязаното парче се повдигна от желязната плоча. Магнусен го насочи към далечния край на дъното на шахтата, спусна го на земята и след това откачи проволката от дъното на голямата кофа.
Погледът на Хач се отмести пряко волята му към неравния квадрат, изрязан в металната плоча. От тъмния отвор в камерата на съкровището се понесе лекият мирис на амбра, тамян и сандалово дърво.
— Приближете по-ниско светлината — нареди капитанът.
С разтреперено от едва потискана възбуда тяло Магнусен откачи една водоустойчива лампа от стълбата и я спусна в дупката. След това Найдълман коленичи. Бавно и предпазливо надникна вътре.
Последва дълго мълчание, нарушавано единствено от капещата вода, от тихото просъскване на вентилационната система и далечния тътен на гърмовете. Най-сетне капитанът се изправи на крака. Залитна леко, но се овладя. Лицето му бе строго, почти като неповдижна маска, а влажната му кожа бе почти бяла. Пребори се с потисканата емоция, избърса лицето си с носна кърпа и кимна на Магнусен.
Тя коленичи бързо и наведе лице в дупката. Хач я чу как неволно ахна, ехото поде възгласа й и той прозвуча някак кухо в камерата под нея. Тя остана няколко дълги минути неподвижна и надвесена над дупката. Най-накрая се изправи и се отдръпна настрани.
Найдълман се обърна към Хач.
— Сега е твоят ред.
— Моят ред ли?
— Точно така. Не съм лишен от чувства. Половината от тези богатства можеше да бъде твоя. Получихме възможността да копаем тук благодарение на теб. Затова съм ти благодарен, въпреки всичките неприятности, които ни причини. Сигурно ще поискаш да видиш за какво работихме толкова усилено.