Увиснал на стълбата, борещ се да си поеме дъх, той започна да осъзнава огромните размери на бедствието. Продължи да виси още секунда, а умът му трескаво търсеше отговорите.
След това лицето му се изкриви от безгранична ярост, отвори уста и воят му успя да надвика дори рева на бездната под него:
— Х-а-а-а-а-ч!
60.
— За какво говориш? — попита Хач и се облегна на мократа стена на тунела, опитвайки се да поеме дъх. — Какъв последен капан?
— Според Роджър, Наводнената шахта е построена върху геоложко образувание, наричано антиклинален купол — извика Бонтер. — Естествена кухина, която е дълбоко под земята. Макалън е планирал да метне с нея примката на врата на Окъм.
— А ние си мислехме, че като сме укрепили Шахтата, всичко ще е наред — поклати глава Хач. — Макалън. Винаги е с една крачка пред нас.
— Титановите греди поддържат целостта на Шахтата временно. Инак досега цялата конструкция да се беше срутила.
— А Найдълман?
— Не знам. Навярно е паднал в пропастта със съкровището.
— В такъв случай да се махаме веднага оттук.
Той се обърна към входа на тунела и точно в този миг нов силен трус разтърси стълбата. В последвалата тишина изпод пуловера на Бонтер се дочу слабо бибипкане. Тя извади радметъра и го подаде на Хач.
— Взех го от кабинета ти — обясни тя. — Наложи се да потроша това-онова, докато го намеря.
Дисплеят бе тъмен — батериите очевидно бяха отслабнали — ала съобщението, изписано в горната част на екрана бе достатъчно ясно:
244,13 рада/час
Засечен бърз неутронен поток.
Възможно е всеобщо радиационно замърсяване.
Препоръка: незабавна евакуация!
— Може би улавя остатъчна радиация? — предположи Бонтер, взряна в екранчето.
— Как ли не! Двеста четирийсет и четири рада? Чакай да видя дали ще мога да задействам локатора му.
Погледна към Клей, който насочи лъча на фенерчето към машината. Хач започна да натиска миниатюрните клавиши. Предупредителният надпис изчезна и триизмерната координатна мрежа отново изпълни екрана. Хач се изправи и започна да обхожда с детектора наоколо. Пламтяща, оцветена като дъга точка се появи в средата на екрана, като цветовете й се променяха с движенията на Хач.
— О, Боже мой! — Той вдигна глава. — Найдълман не е мъртъв. В момента е на стълбата под нас. И мечът е у него.
— Какво? — ахна Бонтер.
— Виж тези показания.
Хач обърна радметъра към нея. На екрана се появи назъбена бяла ивица, която пулсираше като обезумяла.
— Господи, той сигурно получава огромни дози радиация в този момент.
— Колко огромни? — попита уморено Клей.
— Онова, което искам да знам, е какви дози получаваме ние? — попита Бонтер.
— Не сме непосредствено застрашени. Засега. Запазва ни голямата земна маса между нас и него. Ала радиационното отравяне е кумулативно. Колкото повече стоим тук, толкова по-голяма ще е дозата.
Изведнъж земята потрепери, сякаш обладана от някакъв зъл дух. На метър по-навътре в тунела една масивна греда се пречупи със силен трясък. Засипа ги дъжд от пръст и камъчета.
— Какво чакаме още? — извика Бонтер и се обърна към дълбините на тунела. — Да вървим!
— Чакай! — извика Хач, а радметърът продължаваше да бръмчи в ръцете му.
— Не бива да чакаме! — рече Бонтер. — Можем ли да излезем по този тунел?
— Не. Основата на тунела бе затворена, когато преподобният презареди капана.
— Тогава да се изкатерим през Шахтата! Не можем да останем тук.
Тя тръгна към стълбищното устройство.
Хач я дръпна грубо обратно в тунела.
— Не можем да излезем там — просъска той.
— Защо?
Клей приближи до тях, взрян напрегнато в екранчето. Хач го погледна, изненадан от изражението на проповедника — на потисната възбуда, почти триумфално.
— Според уреда — рече бавно Хач, — този меч е толкова радиоактивен, че ще е смъртоносно да се изложиш на лъчението му дори за секунда. Найдълман е там сега и се изкачва към нас. Само да надникнем към главната шахта и сме изпържени.