Найдълман взе радиостанцията си.
— Говори капитанът.
Гласът му отекна из целия остров и се понесе над тъмните води:
— Възползвам се от правото си на ръководител на това начинание и обявявам, че всички, които не носят дежурство, този следобед са освободени от работа.
Последваха нови радостни викове из целия остров. Хач погледна Магнусен и се запита какво изучаваше толкова напрегнато.
— Капитане? — обади се неуверено Ранкин, който също се бе вторачил отново в монитора си.
Като забеляза изражението му, Бонтер отиде до него и залепи лице за екрана.
— Капитане? — обади се Ранкин с по-висок тон.
Найдълман тъкмо наливаше още шампанско, но се обърна към геолога.
Ранкин посочи към екрана.
— Водата не спада повече.
Настъпи мълчание и всички погледи се обърнаха към стъкления под.
От Шахтата се понесе слабо, но продължително съскане. Черната повърхност на водата се виеше във водовъртеж и от непрогледните глъбини излитаха мехурчета.
Найдълман се отдръпна от стъклото.
— Увеличете дебита на помпите до 20 — нареди тихо той.
— Слушам, сър — отвърна Магнусен.
Ревът откъм южния бряг на острова се засили.
Без да казва нищо, Хач се присъедини към Ранкин и Бонтер пред екрана на геолога. Синьото стълбче бе спаднало по средата между отметките за три и седем метра. Докато гледаха, то потрепна и после бавно, но необратимо започна да се изкачва нагоре.
— Нивото се върна на пет метра — докладва Магнусен.
— Как е възможно? — попита Хач. — Нали наводнителните тунели са затворени. В Шахтата не може да прониква вода.
Найдълман заговори по радиостанцията:
— Стрийтър, какъв е максималният дебит на тези помпи?
— Мощността им по спесификация е сто и осемдесет хиляди литра, сър — долетя отговорът.
— Не питах колко е по спесификация. Попитах колко е максимумът им.
— Двеста двайсет и пет хиляди. Но, капитане…
Той се обърна към Магнусен.
— Направете го.
Навън ревът на двигателите на помпите стана почти оглушителен, а кулата се затресе силно от усилието им. Никой не промълви и дума, погледите на всички бяха приковани в мониторите. Хач забеляза, че синьото стълбче се застопори отново, после потрепери и сякаш понечи да тръгне надолу. Той постепенно изпусна въздуха си и едва тогава осъзна, че бе спрял да диша.
— По дяволите! — прошепна Бонтер.
Хач с невярващ поглед забеляза, че нивото в Шахтата отново продължи да се качва.
— Върнахме се на три метра — докладва неумолимо Магнусен.
— Надуйте помпите до двеста и седемдесет хиляди литра — нареди Найдълман.
— Сър! — изпука гласът на Стрийтър по радиото. — Не можем да преминаваме…
— Направете го! — излая Найдълман към Магнусен с твърд тон, тъй силно стиснал устни, че те се бяха превърнали в тънка чертица.
Инженерката решително завъртя ръчките.
Хач отново приближи прозорците. Видя как долу хората от екипа на Стрийтър притягаха допълнителни метални пръстени около шланга, който се виеше и мяташе като жив. Хач се напрегна, знаеше, че ако шлангът се пръснеше, водното налягане от двеста и седемдесет хиляди литра в минута можеше да пререже тялото на човек на две.
Ревът на помпите се превърна във вой, в предвещаващ смърт вик, който сякаш щеше да пръсне главата му с мощта си. Усещаше как се тресе островът под краката му. Малки парчета пръст се отчупваха от ръба на Шахтата и падаха в тъмната, вряща вода в нея.
— Капитане! — извика отново Стрийтър. — Предната сглобка започва да поддава!
Найдълман стоеше неподвижен, вторачен в Шахтата, изпаднал сякаш в транс.
— Капитане! — гласът на Стрийтър крещеше по радиостанцията, опитваше се да надвика шума. — Ако шлангът се спука, може да отнесе Ортанк!
Хач тъкмо понечи да отвори уста и да каже нещо, когато Найдълман се обърна рязко към Магнусен:
— Спрете помпите!
Във внезапната тишина Хач дочу стенанието и тихия шум в Наводнената шахта под себе си.
— Водното равнище се върна до обичайното, сър — докладва Магнусен, без да се отделя от пулта си.
— Този остров е гадняр, човече — прошепна Ранкин, докато следеше показанията на сонара. — Запечатахме всичките пет канала. Май ще се окаже дяволски труден проблем.
Найдълман полуобърна глава при тези думи и Хач видя изсечения му профил, твърдия блясък в очите.
— Няма да е проблем — рече той с нисък, странен глас. — Ще направим просто онова, което е сторил Макалън. Ще построим водонепроницаема камера около брега.