— Изглеждаш чудесно — усмихна се Хач.
Което си беше самата истина: годините я бяха направили по-стройна и бяха превърнали тъмносините й очи в пронизващо сиви. Палавата усмивка, която някога не слизаше от лицето й, бе отстъпила място на по-сериозно, самовглъбено изражение. Тя оглади несъзнателно плисираната си пола, сякаш усещаше погледа му върху себе си.
На входа на ресторанта се забеляза раздвижване, след което влезе проповедникът Уди Клей. Той огледа залата и погледът му спря върху Хач. Изпитото му лице нервно потръпна от яд. Приближи. „Не и тук“, помисли си Хач, и се напрегна в очакване на нова лекция за алчността и етиката на търсачите на съкровища. Свещеникът, разбира се, спря до тяхната маса, погледът му пробягваше ту към Хач, ту към Бонтер. Хач се запита дали този човек наистина щеше да има нахалството да прекъсне вечерята им.
— О, Уди, това е Малин Хач — рече Клеър и като погледна към проповедника прокара ръка по дългата си руса коса.
— Познаваме се — кимна Клей.
Хач с облекчение разбра, че бе малко вероятно Клей да се впусне в нова тирада в присъствието на двете жени.
— Това е доктор Изабел Бонтер — рече той, възвърнал самообладание. — Мога ли да ти представя Клеър Норткът и…
— Преподобния и мисис Удръф Клей — произнесе рязко проповедникът и протегна ръка към Бонтер.
Хач бе слисан, съзнанието му отказваше да приеме тази нова изненада.
Бонтер избърса устните си с кърпата и се изправи лениво, ръкува се сърдечно с Клеър и Уди и им се усмихна ослепително. След кратка неловка пауза Клей поведе жена си, като кимна отсечено на Хач.
Бонтер огледа отдалечаващата се фигура на Клеър, след което се извърна отново към Хач.
— Стари приятели? — попита тя.
— Какво? — промърмори Хач.
Беше се вторачил в лявата ръка на Клей, положена собственически върху кръста на Клеър.
Върху лицето на Бонтер се изписа дяволита усмивка.
— Не, виждам, че греша — рече тя и се надвеси над масата. — Стари любовници. Колко неловко е да се срещнете отново! И в същото време — колко мило.
— Имаш набито око — смотолеви Хач, все още изваден от равновесие от срещата — и от разкритието, което я последва.
— Но ти и съпругът й не сте стари приятели. Всъщност струва ми се, че той изобщо не те харесва. Тази досадна гримаса и тези големи черни торбички под очите му. Изглежда е имал безсънна нощ.
— Какво?
Тя се усмихна палаво.
Вместо да й отговори, Хач взе вилицата и се опита да отвлече вниманието си с омара.
— Виждам, че още не ти е отминала тръпката — измърка Бонтер с весела усмивка. — Някой ден трябва да ми разкажеш за нея. Ала първо нека чуя нещичко за теб. Капитанът спомена за пътуванията ти. Затова ми разкажи за приключенията си в Суринам.
Почти два часа по-късно Хач с мъка се изправи на крака и излезе след Бонтер от ресторанта. Беше се отпуснал твърде много: два десерта, две канички кафе, няколко коняка. Бонтер му бе партнирала с ентусиазъм, следвайки всяка негова поръчка, ала изглежда това изобщо не й бе повлияло; след като излезе навън разпери ръце и пое дълбоко въздух.
— Колко освежителен е този въздух! — извика тя. — Мога дори да опитам да свикна с подобно място.
— Само почакай — отвърна Хач. — След още две седмици няма да ти се тръгва. Той влиза в кръвта ти.
— След още две седмици няма да можеш дори да успееш да се отдръпнеш от пътя ми, мосю доктор. — Тя го огледа критично. — Е, какво ще правим сега?
Хач се поколеба за миг. Изобщо не се бе замислял какво би могло да се случи след вечерята. Усети как отново в съзнанието му едва доловимо заби далечният, предупредителен камбанен звън. С очертания си на жълтеникавата светлина на уличните лампи силует, археоложката изглеждаше пленително красива, а мургавата й кожа и бадемовите очи — омайващо екзотични в това малко мейнско селище. „Внимавай!“, нашепваше му вътрешният глас.
— Мисля, че трябва да си пожелаем лека нощ — успя да каже той. — Утре ни чака тежък ден.
Веждите й мигновено се извиха в прекалено смръщване.
— И това е всичко? — нацупи се тя. — На вас, янките, ви е изсмукан мозъкът от всички кости. Трябваше да изляза със Серджо. На него поне кръвта му кипи, макар че миризмата му може да усмърти и пръч. — Тя присви очи. — И как точно си пожелавате лека нощ в Стормхейвън, доктор Хач?
— Ето така.
Хач пристъпи и се ръкува с нея.
— Аха — кимна бавно Бонтер, сякаш бе схванала нещо сложно. — Разбрах.
Сетне бързо улови с ръце лицето му, придърпа го към себе си и устните й докоснаха неговите. Докато ръцете й се плъзнаха гальовно по лицето му, Хач усети как само за миг връхчето на езика й докосна възбуждащо неговия език.