„Всичко се получи съвсем чисто — помисли си Франсис и се подсмихна. — Какво казваха навремето за мачовете на «Никс»? Ето така се прави!“
Франсис се почувства учудващо бодър, когато пак се обърна към възрастната жена. Все едно че някой бе натиснал бутон за прилив на енергия в тялото му.
— Дойдоха ли тези деца днес на училище? — попита отново той, сега още по-отчетливо и уверено, с най-добрия си тон, до който прибягваше в съдебните зали. После, с един замах, смъкна очилата й и притисна още топлото дуло до слепоочието й.
— Да — отговори жената с обляно в сълзи лице. Франсис внезапно откри, че и той плаче. „Толкова много кръв — каза си. — И още кръв ще се пролее…“ Кимна към секретарката. Заслужаваше си, и то напълно.
— Храбро беше от твоя страна да защитаваш децата — прошепна мило Франсис на старата дама. — Но тях ги очаква нещо голямо… Затова съм тук сега. За да им дам най-висшата от всичките цели.
78.
Закашлях се от дима от тактическата граната, изтичах до прозореца в кухнята на Муни и го разтворих.
— Дяволите да го вземат! — изруга Емили ядосано, като остави пушката си върху гранитния плот в средата на кухнята. — Изпуснахме го.
— По дяволите! — присъединих се и аз в гнева си.
Разкопчах тежката си бронежилетка и седнах до нея. Мъжете от екипа за спасяване на заложници претърсиха всяка стая на двата етажа, но не откриха нищо. Нямаше хора в къщата. Не намерихме Муни, а което бе още по-лошо, нямаше и следа от Дан Хейстингс.
След бърз разговор с шефката си узнах, че Муни още не се е появил на работното си място. Това донякъде беше добре, понеже можеше да избие всички там. Но къде тогава се бе дянал?
— Откъде да започнем претърсването? — попитах шефката си.
— От кабинета му — нареди Каръл Флеминг.
Веднага се качихме на втория етаж и се втурнахме към кабинета му, като буквално изтръгнахме вратата от пантите. В претъпканите шкафове намерихме много папки за съдебни дела, свързани с доверителни фондове и сделки с недвижими имоти. Вероятно ги бе донасял редовно от кантората си. Една от стените цялата бе покрита с фотографии на Франсис Муни по време на изискани благотворителни събития. Имаше и преснимани страници от списанията „Венити Феър“ и „Авеню“. На визитна картичка в страничното чекмедже прочетохме, че Муни бил консултант по филантропия. Несъмнено бе обслужвал само най-богатите и високопоставените, както личеше от благотворителните балове и галавечерите, на които е бил чест гост.
Един от командосите извика от долния етаж. Различих развълнувания глас на Чоу.
— Мисля, че намерих нещо, Ем.
Слязохме бързо долу. Той ни отведе в сутерена, където ни посочи една отворена врата с помощта на фенерчето, монтирано към цевта на автомата му. Пресегнах се и натиснах ключа за осветлението.
И се вцепених… Само примигвах, но не от лампите. Върху бетонния под се издигаха внушителни камари от вестници и книги. На места стигаха до два метра. Изглеждаше като доста разнородна колекция. Имаше цяла секция от документални издания, посветени единствено на критиките срещу президента Буш. Имаше и добре подвързани томове на философа Спиноза. Една книга, озаглавена „Квантова механика и геометрия на бозонните струни“, бе оставена върху автобиографията на Мартин Лутър Кинг-младши. Забелязах няколко книги на френски от Русо и от Алексис дьо Токвил, в които бяха правени ръкописно коментари, също на френски. Имаше и много книги от Жан-Пол Сартър и от френския философ Мишел Фуко.
— Този тип може да е убиец и откачалка, но поне е начетен — отбеляза Емили.
В един метален шкаф намерихме лаптопа му. Емили си сложи ръкавици, преди да го отвори. Целият десктоп екран се оказа запълнен с номерирани документи, написани на Word.
Емили кликна върху един, избран напосоки.
— Те трябва да бъдат показани — зачете. — Комуникацията е безуспешна. Като Малкълм Екс, покосения с шестнайсет куршума борец за правата на чернокожите, аз съм склонен да подкрепям философията, според която трябва да се прилагат всички възможни средства. И аз съм човек със свободна воля, чиито дарби надхвърлят обичайното. И аз нося отговорности, които надхвърлят обичайното. И аз имам…
— Душевно заболяване, което надхвърля обичайното… — довърших вместо нея.
— И така нататък, и така нататък… — Емили прегледа страниците, местейки мишката. — О, господи, та това са към петстотин страници. Тук трябва да има стотици такива документи. Ще ни отнеме цял месец да се ровим из тази лудост.