Всички го зяпнаха, когато той излезе отпред.
Посочи шапката си и размаха енергично ръце към тях.
— Хайде, започваме, момчета от „Сейнт Едуардс“! — провикна се той.
Директорът още крещеше по мегафона, когато Франсис скочи на площадката до него. Физиономията на учителя се сгърчи от изненада. И застина, щом Муни опря пистолета до слепоочието му.
— Аз съм добър човек — каза му Франсис и изтръгна мегафона от ръцете му.
80.
Муни размаха заплашително черния пистолет над главата си и огледа учениците. Двата отбора се бяха отдръпнали покрай задната тапицирана стена на гимнастическия салон. На пътеката, точно под наскоро окаченото знаме за шампионата по бейзбол за тази година, някакъв учител излезе напред, за да прикрие самоотвержено колкото можеше повече от учениците си.
Муни се опита да укроти дишането си, помъчи да успокои и бясното туптене на сърцето си. Вече бе спечелил вниманието им. Щастливите крясъци на шестстотин души секнаха внезапно.
Сред ненадейно възцарилата се тишина плешивият директор ужасено пуфтеше до него, а очите му просветваха панически. Муни притисна десетсантиметровата цев на своята берета към оросеното му от пот чело и вдигна мегафона.
— Всички да останат по местата си — провикна се Франсис. — Всеки, който се опита да побегне, ще бъде застрелян. Не искам толкова рано да прекъсвам нечий млад живот, но ще го сторя. Защото нещо трябва да бъде направено. И то точно сега…
Потта се лееше изобилно по лицето му. От пепелния кръст, който бе получил сутринта, сега бе останало само бледо петно.
Повечето от учениците стояха като вкаменени в редиците, вероятно изпаднали в шок. Но неколцина младежи сръчно набираха нещо с две ръце по мобилните си телефони. Нямаше съмнение, че изпращаха трескаво есемеси за помощ. Забеляза и едно грозно русокосо момче на най-горния ред седалки, което бе насочило камерата на телефона си към площадката, без да се прикрива. Клипът за ситуацията може би вече изтичаше в интернет.
Нека да се появи всичко в YouTube, помисли си мъжът. Нека се гледа по целия свят. Тъкмо от това се нуждаеше. Какъв по-силен ефект от събитие, което се случва тук и пронизва в реално време този оглушал за страданията свят?
Франсис видя, че някои от децата се разплакаха. Сълзи закапаха и по неговото лице, но не се опита да ги изтрие.
— От вас се очаква да израснат бъдещите ръководители на тази страна — извика им той. — Знам това, защото аз също съм завършил тази престижна гимназия. Но сега ще ви подложа на последния изпит, който ще докаже дали струвате нещо; на окончателния тест за личността ви.
Мегафонът изписука пронизително заради микрофонията, когато Франсис докосна спусъка.
— Чуйте ме! — кресна той. — Въпрос номер едно: Докато си играете на видеоигрите като „Метъл Гиър“ или „Снайпер Елит“, подарени ви за Коледа, задавали ли сте си въпроса колко са реалните жертви от сраженията в Ирак и Афганистан? Или в Дарфур, Судан?
81.
На Двадесет и пета улица, пред останалата без врата къща на Муни, настъпи пълна лудница. Сапьорите и мъжете в черно от екипа за спасяване на заложници получиха подкрепление от трийсетина униформени полицаи от отряда на Манхатън за спешно реагиране, които се втурнаха по тревога да блокират целия район на местопрестъплението.
С Емили бяхме в центъра на тази сцена — на тротоара зад отцепващата лента. Крачехме тревожно като родители, очакващи децата си, докато звъняхме на всеки, който според нас можеше да ни насочи по следите на Франсис Муни.
Изпратихме Шулц начело на втори екип в квартала Инуд, където се намираше апартаментът на майката на похитителя. Рамирес разпитваше в неговата юридическа кантора, за да проследи новите нишки в разследването, но досега не бе изровил нищо съществено.
През десетина секунди по Девето Авеню проблясваха мигащи сини и червени светлини, докато полицейските коли профучаваха с надути докрай сирени.
— Комисарят заповяда непрекъснато да има дежурни в управлението и вдигна по тревога антитерористичния отряд „Херкулес“ — осведоми ме шефката ми. — Коли и хора са разпределени на Таймс Скуеър, около „Рокфелер Сентър“ и във всички останали гъстонаселени райони в града.
Въздъхнах обезсърчено. Задачата им беше адски трудна, имайки предвид, че Манхатън всъщност бе огромен гъстонаселен район.
— Комисарят иска също да му обясниш как, по дяволите, този Франсис Муни се е снабдил с пластичен експлозив, използван в британската армия — добави Каръл Флеминг.