Забелязах слаба жена с големи тъмни очила, изправена на отсрещния ъгъл до „Рейндж Роувър Уестминстър“, с униформен шофьор зад волана. Беше закрила уста с ръката си, украсена с пръстен с огромен диамант.
— Моля ви — заговори тя с руски акцент на най-близкия полицай. — Името му е Терънс Осипов. Моля ви, къде е той? Учи в седми клас.
— Може ли да ми обясниш пак колко елитно е училището? — учуди се Емили, втренчила недоверчив поглед в пръстена на жената.
— Майтапиш ли се? — подхвърлих аз. — Според списание „Ню Йорк“, детската градина към „Сейнт Едуардс“ струва трийсет хиляди на година. Не само че е скъпа колкото Харвард, но и влизането в нея е по-трудно.
Пристъпих към млад чернокож капитан, който нареждаше на полицаите от местния участък къде да заемат позиции под навеса пред жилищната сграда откъм северната страна на улицата.
— Разговаряхме с пазача на училището — съобщи ми младият командир. — Той ми обясни, че онзи сбърканяк се появил преди половин час в канцеларията с изваден пистолет, а сетне се заключил във физкултурния салон заедно с учениците. Те имали някакво събрание, така че сега цялото училище е струпано там.
— Първо трябва да евакуираме всички от квартала — обади се застаналият до мен Тим Къртин, техникът от отряда за обезвреждане на експлозиви. — Ако детонира пластичния експлозив на подходящо място, газопроводите може да се взривят.
Том Чоу, командирът на екипа за спасяване на заложници, огледа сградата с бинокъла си, когато над улицата запърпориха витлата на един хеликоптер „Бел“ от нюйоркската полиция. Беше се появил преди малко в късчето небе, показващо се между покривите.
— Трябва да го направим като по учебник — заговори Чоу. — Да блокираме всички изходи за бягство. Нашите хора ще заемат позиции за стрелба по покривите на околните сгради. После ще изпратим бронирана кола, а в нея — полицай с мегафон, за да започнат преговорите. Но са ни необходими строителните планове на училищната сграда.
— Звучи добре — провикна се Емили в опит да надмогне звука от бръмчащия хеликоптер, висящ високо над улицата. — Само че Муни досега винаги се е проявявал като дяволски хладнокръвен. Дори за секунда не мога да повярвам, че ще поиска да преговаря…
Една полицайка се бе навела над възрастна дама, вероятно превалила седемдесетте, с пребледняло лице.
— Детектив — извика ми полицайката, — това е секретарката на училището. Каза, че е видяла онзи тип, който държи децата като заложници.
— Той уби треньора Уеб — изохка старата жена, хлипайки истерично. — Застреля треньора Уеб право в лицето.
Това беше. Започна се.
Вече нямаше връщане назад, след като бе взел да убива… В паметта ми изплуваха светкавично всички кървави телевизионни репортажи за стрелби в училища. Не, не биваше да се стига до нещо подобно. По никакъв начин.
Без повече колебание, реших мигновено да пристъпя към действие.
Втурнах се като обезумял към сводестия вход на „Сейнт Едуардс“.
83.
— Майк! Почакай! Какво правиш, дяволите да те вземат? — извика Емили след мен.
— Отивам да сложа край на този ужас! — изкрещях и извадих пистолета си. — По един или друг начин. Незабавно.
Ниско приведен, стиснал здраво глока в ръка, се втурнах устремно през предната врата на училището. Сърцето ми биеше до пръсване и ми се стори, че ще изскочи, когато вратата хлопна зад гърба ми.
Мимоходом зърнах остъкления шкаф със снимки на усмихнати ученици от „Сейнт Едуардс“ още от началото на века. Поех дълбоко дъх и прехапах устни, като надникнах иззад ъгъла към дългия, призрачно пуст коридор.
— Не бързай толкова, Бенет — прошепна ми Емили, влязла незнайно как след мен.
Но още по-добре беше, че осем мъже от екипа за спасяване на заложници се бяха подредили точно зад гърба й.
— Останете заедно и наблюдавайте ъглите — прошепна им Чоу в микрофона, зашит в яката му. — И все пак ви напомням — куршумите могат да рикошират. Отваряйте си очите на четири. Ако се изложите, ще ви вгорча живота.
Отлично тренираните командоси се заеха да проверяват всяка класна стая. Много бързо прекрачваха праговете, но приведени тъй ниско, че не можеха да бъдат забелязани отвътре.
След три минути се натъкнахме на тялото на треньора Уеб в канцеларията на училището. Беше прострелян в главата. Обзе ме тъга и ярост, като се вгледах в кръстообразната рана на челото му. Почти като кръст от пепел, помислих си.
Вече бях запознат с извратената версия на Муни за Пепеляната сряда.
Върнахме се в коридора, когато вратата в другия му край зейна, широко отворена. Надигна се оглушителна врява и шумно трополене. Преглътнах мъчително и поех дълбоко дъх.