— Тази малка лъжкиня! — възкликна Емили. — Щанд за лимонада? До самата улица? О, типично за нея. Вече те е хванала на въдицата си. Миналата седмица й го забраних. Как е трафикът? Къде си сега? Не си ли с нея? Кой я пази?
— Разбира се, че съм тук, Ем. Да не си въобразяваш, че говоря с теб по телефона от някой бар? — ядоса се брат й. — Ние с Оливия сме неразделни.
Преди месец Том се бе уволнил от морската пехота, но си намери работа в една оръжейна компания в Бетесда и следващата седмица трябваше да започне. Емили се усмихна, като си представи красивата, но още глупавичка четиригодишна Оливия, изправена в дъното на алеята, в зимното си палтенце, да се чуди защо няма никакви купувачи.
— Имаме ли въобще лимонада?
— Взех стратегическо решение, като я замених с куул-ейд.
— Куул-ейд!? Та това е само вода със захар и оцветител. Куул-ейд! Трябва да й дадеш само една чаша. Само една.
— Звучиш, сякаш я карам да пие антифриз. Освен това тя нищо не пие, а се опитва да продава. Моля те, внимавай да не те тресне някой инфаркт. Аз оцелях в Кабул, така че мога да се справя и с Олив. Имаш ли представа колко дълго ще отсъстваш?
— Още не, но ще ти звънна. Ще я целунеш от мен, нали, Том? Знам, че чудесно ще се грижиш за нея. Просто не съм на себе си, когато се налага да замина, откакто… Ти знаеш.
— Р-а-з-в-…
— Ще млъкнеш ли, Том? Тя може да го произнесе по-добре от теб. Дочуване.
След развода си преди една година Емили се премести от Бюрото за борба с детската наркомания в Центъра за изследване на серийни убийци, защото там нямаше нощни дежурства и извънредни часове. Действително докладите за случаите, които пристигаха от всички краища на страната, никак не бяха приятно четиво, но когато си професионалист, трябва да поемаш всяка работа, която можеш да намериш.
Работата й беше идеална с оглед на отглеждането на Оливия, но меко казано, Емили трябваше да започне наново изкачването си в служебната кариера от тясната си стаичка с бежови стени в сутерена на Академията на ФБР, която й служеше като работен кабинет.
Тя се усмихна, изпревари един скъп кадилак и се нареди пред него до будката за таксата за магистралата. Отдясно вече се виждаха силуетите на небостъргачите на Ню Йорк с блестящите им фасади от метал и стъкло, изскочили като приказни видения над мочурливата равнина около Джърси.
„Още се справям — помисли си тя и натисна здраво педала на газта. — Дайте път, суперченгето идва!“
6.
Не очаквах да доживея деня, в който ще се гордея с нюйоркската полиция. Само за два часа успяхме да подготвим и задвижим всичко.
Четирима дежурехме в апартамента на Дънинг: аз и още двама детективи, специалисти по заплетени случаи, както и един техник от полицейския участък.
Още един екип детективи разпитваше в Нюйоркския университет, за да установи къде Джейкъб е бил видян за последен път. По тревога бе вдигнат и трети екип, съставен от действащия под прикритие отряд за спешни действия от тактическите сили, разпръснат около блока „Дакота“ и най-вече край мемориала „Ягодовите полета“ в Сентръл Парк.
След убийството на Джон Ленън сградата се бе превърнала в нещо като символ на смъртта, също като онзи тревист хълм в Далас, където бе убит Джон Кенеди. Може би бе чиста случайност, че Джейкъб живееше тук, но засега не можехме да изключим версията за някакъв смахнат убиец.
Специалистът от техническия отдел на нюйоркската полиция вече бе свързал записващите устройства към всички телефони на фамилията Дънинг.
Договорихме се и с телефонната компания, така че имахме готовност за временно задържане на трасето. Компютрите на тази компания трябваше да регистрират милиони телефонни вериги, които ще се задействат в същата секунда, в която ще звънне телефонът на Ейприл Дънинг, за да открият откъде точно е набран номерът на нейния апартамент.
Сега за всички нас настъпваше най-тежката част от програмата: да седим и да чакаме да стане четири часът. Да седим, да чакаме и да се молим…
Сърцето ми заби ускорено, когато телефонът звънна в три и половина. Отне ми цяла секунда, сторила ми се много дълга, за да се досетя, че не звънеше телефонът в апартамента, а интеркомът от кухнята.
Икономът Армандо се втурна, за да отговори.
— Във фоайето е пристигнала една жена, агент от ФБР, сър — докладва той на Доналд Дънинг.
Какво?!, сепнах се аз. Кой е повикал онези от ФБР?
— Кажи й да се качи — нареди Дънинг. Обърна се към мен и добави: — Забравих ли да ти кажа? Обадих се в Министерството на правосъдието, докато бях в общежитието на Джейкъб. Главният прокурор — Фред Каръл, навремето, в колежа, излизаше със сестра ми. Обеща, че ще ми изпрати най-добрия от своите специалисти. Нали можеш да работиш заедно с тези от ФБР?