Минути по-късно Емили закова толкова рязко пред църквата „Тринити“, че задра колата в бордюра и разби ауспуха на форда „Краун Виктория“. Изскочих бесен от автомобила и едва не съборих Каръл Флеминг, която стоеше до микробуса на отдел „Критични инциденти“ от нюйоркската полиция, паркиран напреки на Бродуей.
— Муни се е затворил на балкона над залата за търговия с акции, откъдето бият камбанката за начало на борсовите сесии — съобщи шефката ми, като едва успя да надвика воя на сирените, долитащ като че ли от всички посоки. — Освен това той току-що позвъни на 911, за да направи едно предложение. Каза, че ще размени учениците от „Сейнт Едуардс“ срещу бащите им. Срокът за преговорите изтича след половин час. Сега се опитваме да се свържем с тях.
Зави ми се свят. Муни искаше да размени момчетата за бащите им, а не за мен? С Емили отчаяно се опитвахме да сглобим пъзела.
— Да отвлечеш две деца от богати семейства, да ги домъкнеш чак тук, а сега да искаш бащите им? — учуди се Емили. — Защо просто не отвлече бащите? Наистина е непредсказуем…
Къде беше скритият смисъл на всичко това? И какво, мамка му, всъщност искаше кучият син?
— Какво става с хората от борсата? — попитах аз.
— Повечето от тях се разбягаха. Но има още около триста брокери, залегнали зад щандовете. Като се изключи стълбището, водещо към балкона, той, слава богу, не е запечатал други врати.
Каръл Флеминг ни поведе през една пряка по-надолу към входа за персонала на ъгъла на Брод Стрийт и Уолстрийт. Униформени полицаи и командоси от силите за спешно реагиране бяха заели позиции от двете страни на улицата. Под гигантското американско знаме пред фасадата на сградата изплашени брокери и търговски представители бързо се евакуираха на север по Брод Стрийт.
— Позиционирахте ли снайперисти? — попита Емили.
— Тъкмо в това е затруднението — отвърна шефката ми. — Той е привързал детонатор към ръцете си. Дори и да бъде прострелян в главата, Муни може да успее да натисне бутона.
Забързахме назад към Бродуей, тъй като там пристигна камионът на екипа на ФБР за спасяване на заложници. Дори хладнокръвният Чоу изглеждаше унил, като се вгледа в обсадата около известната в цял свят сграда на Уолстрийт.
С помощта на компютърната програма Пауър Пойнт ни посочи направената от спътник снимка, на която целият финансов квартал се виждаше като на длан.
— Така. Първото, от което се нуждаем, е да свалим това гигантско знаме от фасадата. Ето оттук, от другата страна на Брод Стрийт, моите снайперисти ще държат под прицел сградата. Големите прозорци между колоните на Фондовата борса осигуряват видимост до партера. Допускам, че балконът, на който се е укрепил Муни, се намира на около пет метра вдясно от централния прозорец. Ако можем да го заставим да се измести с около три метра назад, ще можем да счупим прозореца и да го застреляме.
— Но нали детонаторът е закрепен към ръцете му? — попита Флеминг.
— Ще използваме снайперска пушка „Барет M-107“, петдесети калибър, при която куршумът има изключително висока начална скорост. Можем да сведем до минимум косвените жертви. Ще простреляме детонатора, преди самият той да има възможност да го задейства.
С Емили се спогледахме и поклатихме смаяно глави. Какви бяха шансовете да се измъкнем от тази история без повече жертви?
— Знам — додаде Чоу, — че не е идеалното решение, но е единственият тактически план, с който разполагаме.
90.
Мрачните новини още отекваха в съзнанието ни, когато доведоха бащите на отвлечените ученици от „Сейнт Едуардс“ с кола на екипа за спешно реагиране.
Висок, привлекателен, със сивееща коса, грижливо подстригана като на всеки проспериращ бизнесмен, Хауард Париш действително приличаше на голям шеф от телевизионен сериал. Познавах лицето му от таблоидите, най-вече заради шумния му развод през миналата година. Едуин Мейсън бе по-нисък, брюнет, носеше очила и имаше по-професионален вид, макар че беше с джинси и спортно сако.
— За какво е всичко това, по дяволите? Веднага ми кажете! — развика се Париш вместо поздрав още щом пристъпи в автобуса на екипа на нюйоркската полиция за критични инциденти.
— Хауард е прав. Може ли някой да ни обясни смислено какво става? — помоли ни Едуин Мейсън.
— Вашите момчета са били отведени като заложници във Фондовата борса от един човек, чието име е Франсис Муни — заявих без никакви заобикалки. — Именно той е отговорен за похищението и убийството на няколко младежи от богати семейства през последните четири дни.