Лицето на Париш почервеня.
— Това проклето училище вчера ми изпрати бюлетин за прехвалените им мерки за сигурност. Как са позволили да се случи това? И защо точно моето момче? В училището има стотици деца. Защо моето?
— Има още нещо, което се крие зад всичко това, нали? — продължи Мейсън, като впери упорито поглед в очите ми. — Премълчавате нещо.
— Така е — потвърдих аз. — Муни се свърза с нас преди няколко минути. Каза, че иска да направим размяна. Вие да заместите синовете си…
— Ние ли? — избъбри смаяният Париш. — Искаш да кажеш, че вместо тях иска нас за заложници? Но защо?
— Освен че е психически нестабилен, Муни има досие като радикален левичар, и то още от шейсетте години — намеси се Емили. — Но в дъното на всичко това се корени крайната му омраза срещу богатите. В действията му се вплитат изопачени политически мотиви. Или поне той, изглежда, вярва в това.
— Проклети либерали! — ревна Париш. — Проклетите либерали наистина ще убият сина ми!
Мейсън смъкна очилата си и после отново си ги сложи.
— Какво значение имат причините, Хауард? — попита той уморено. — Нашите момчета са в опасност…
— Правим всичко възможно, за да ги освободим — прекъснах ги аз. — Но изцяло от вас зависи как ще се развият събитията. Не можем да ви задължим да се размените със синовете си. Дори не можем да ви дадем съвет. Няма начин да се гарантира безопасността ви. Но ако се съгласите, няма да ви спрем. Всъщност по време на размяната дори може да успеем да създадем благоприятна ситуация, за да разрешим нещата.
— Доброволното ни съгласие за мен не подлежи на обсъждане — заяви Мейсън. — Жена ми почина преди шест години. Синът ми е единственото съкровище, което притежавам. Изпратете ме на негово място.
Като подъвка розовия си нокът, навел глава, Париш втренчи поглед във вратата на автобуса. Обмисляше отговора си.
— Да, добре — изрече той накрая. — Мен също. Изпратете и мен, разбира се.
91.
Беше ми мъчно да гледам двамата всемогъщи директори на компании, докато си сваляха саката, за да облекат бронежилетки. Много родители мислеха, че с радост ще пожертват живота си, за да спасят децата си, но на тези тук действително им бе даден този шанс. Изключителната смелост, която показаха, ме разтърси. Останалите полицаи също ги гледаха с възхищение.
— Не искам да умра, Едуин — каза Париш, докато очите му се пълнеха със сълзи. Той като че ли говореше повече на себе си, отколкото на някого другиго. — Но знаеш ли, не мога да отрека, че добре си поживях. Бях истински щастлив. Винаги съм се опитвал да давам най-доброто, на което съм способен. А ако загина, поне парите ми ще останат за момчето ми и за една добра кауза: за сдружението за създаване на лекарство срещу СПИН.
— Добре, Хауард — съгласи се Едуин Мейсън, като стисна Париш за рамото. — Точно така трябва да се гледа на всичко. Моето наследство е предназначено за фондацията „Амфар“, която също се бори с тази ужасна болест. Милиони хора ще бъдат облагодетелствани от това, което постигнахме.
Чакайте за секунда, помислих си. Отново благотворителност? Внезапно ме осени една идея.
— Кой ви беше юридически съветник, господин Мейсън? Кой ви състави завещанието? — попитах.
— Адвокатската кантора „Ериксън, Уеймът и Рот“ — отвърна той.
С Емили се спогледахме удивено при споменаването на кантората, в която работеше Муни.
— Смешно е колко е малък светът — каза Париш. — Моят юридически съветник беше от същата фирма.
Емили и аз се отдръпнахме в ъгъла на автобуса.
— Благотворителност? Завещания? — попита тя. — Това определено е свързано. Муни оглавяваше отдела в кантората за недвижими имоти и доверителни фондове, нали?
— Почакай за секунда. По дяволите! — изругах. — В последния ни разговор той спомена нещо, което било свързано с проповедта, която по традиция се чете на Пепеляната сряда.
Извадих мобилния си телефон и избрах Шеймъс от списъка за бързо набиране. Понякога се оказва удобно да имаш свещеник в семейството си.
— Слушай ме. Нуждая се от помощта ти, Шеймъс. Говоря сериозно — изрекох забързано. — Става дума за днешната проповед. Прочети ми я.
— Да не би да намекваш, че не си слушал проповедта ми? Напомни ми при следващата ни среща да ти издърпам ушите, езичник такъв. Добре че текстът на проповедта е в мен. Да видим. От Евангелието на Матея, глава шеста, строфи от първа до четвърта:
„Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак няма да имате награда при Небесния ваш Отец.