И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерните по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“
— Почакай за секунда. Прочети ми пак онова за милостинята.
— „Та милостинята ти да бъде скришом“ — повтори Шеймъс откъса от цитата.
Това беше!
Сграбчих ръката на Емили, докато затварях телефона.
— Открих го! Муни тайно ще раздава милостиня.
— Какво ще раздава? — смути се Емили.
— Милостиня. Благотворителни дарения. Не разбираш ли? При всеки от досегашните случаи семействата са развивали някаква филантропска дейност. А тези семейства са с по едно дете, което е единственият наследник на огромно богатство. Когато Муни е научил, че умира, е измислил целия този план, за да се изключи единственото дете от наследниците и по този начин повече пари да отидат право в благотворителните организации.
Емили се вкамени.
— Ама че е хитра тази невестулка. Това обяснява изпитите, които провеждаше с децата. Опитвал се е да провери дали притежават достатъчно чувство за социална отговорност, за да им бъде позволено да наследят богатствата на родителите си. Това обяснява също защо освободи момичето на Ан Хаас. Но как ще ни помогне сега това разкритие?
— Ще ти кажа как — заговорих бързо. — Муни не иска да разменя бащите срещу децата. Няма да има никаква размяна. Мейсън и Париш нямат съпруги. И след като Муни се добере до бащите, ще убие всички: бащите, синовете, себе си. Така няма нужда да чака бащите да се споминат по естествен път, за да се дадат парите за благотворителност. Това ще се случи още сега.
— Какво става? — намеси се Каръл Флеминг в разговора ни. — Е, какво решаваме? Ще изпратим ли бащите или не?
— В никакъв случай, шефке — отсякох аз. — Но мисля, че имам план.
92.
— Нека поговорим за ужасите, причинявани от съвременния свят, за чието утвърждаване помага алчността, царуваща в тази зала — заяви Муни по микрофона от балкона. — Да си припомним престъпленията, за които всички вие помагате да бъдат извършвани. Ужасите, които се причиняват на околната среда… Безчовечната експлоатация на работниците… Царящата повсеместна корупция. Навсякъде се правят опити да се укриват доходи заради данъците. Някой тук загрижен ли е за бедните отрудени хора, дето слугуват на магнатите от корпорациите? Ами замърсяването, което вие, акционери и инвеститори, свещените крави на едрия бизнес, все намирате начини да оправдавате?
Муни погледна надолу към пребледнелите лица на брокерите.
— И аз бях като вас. Робувах на корпоративния механизъм, защитавах го от законите по начини, в които почтените хора никога не са били посвещавани. Бранех незаконното поскъпване на стоките и подлата политика спрямо милионите от бедната работническа класа. Бях свидетел на безвъзвратното замърсяване на древни водни източници. И нямаше нито един виновен. Никой не влезе в затвора. Защо става така? Може ли някой да ми каже? Между другото, забелязвам, че мнозина от вас са с наднормено тегло. Какъв процент от земното население гладува до смърт, докато ние тук си бъбрим? Знае ли някой отговора? Не се стеснявайте да го кажете.
93.
Отне ми само пет минути да съгласувам плана си с шефката си и с Том Чоу, командира на екипа за спасяване на заложници. Чоу се разпореди за последните приготовления по микрофона в яката си, по който се говореше само по тактически въпроси. В това време двамата с Емили си сложихме специални бронежилетки, създадени за оцеляване при взрив.
— Какво ще правим сега, детектив? — попита ме Хауард Париш, когато излязохме от автобуса. — Няма ли да влизаме? Какво ще стане с момчето ми?
— Замислихме нещо… Може да се окаже най-добрият ни шанс да излезем от тази ситуация, без да пострадат още невинни хора. Ще направим всичко по силите си, сър — увери го Емили.
— Това не е достатъчно. Майната му! Искам сина си жив. Ако не можете да ми го гарантирате, тогава искам аз да вляза и да го сменя. Настоявам.
Спрях се и тактично го стиснах за лакътя.
— Изслушайте ме, господин Париш — заговорих му кротко на ухото. — Аз лично ви гарантирам, че ще ви върна сина жив и здрав.
Сетне отминахме напред.
— Какво, по дяволите, правиш, Майк? Как можа да му обещаеш това? — възнегодува Емили, докато се насочвахме надолу по Уолстрийт към зданието на Фондовата борса.