— Вижте това — каза един криминалист, като ми подаде лист хартия в найлонов плик за веществени доказателства. — Беше скрито в джоба на сакото на Муни.
Заглавието бе ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ СВЕТА В НАВЕЧЕРИЕТО НА РАЗРУШЕНИЕТО МУ. Общо взето, всичко в него се свеждаше до молитва за спасението на този толкова лош свят. След като бе изброил много факти за бедността, глада и болестите, най-отдолу беше надраскал с червено: НИКОЙ НЕ СЕ ВСЛУШВА В ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА!
Емили ме погледна учудено, когато измъкнах листа от плика и го разкъсах.
— Това копеле зачеркна всичко, което е искало да каже, още в същата секунда, в която започна да наранява невинни хора — казах и изхвърлих накъсаните парченца. — Майната му на посланието, независимо дали е вярно или не.
Усетих как Паркър ме погали по косата.
— Амин — заяви тя, когато парченцата от накъсаната хартия изчезнаха сред захвърлените билети за борсата, с които бе отрупан подът.
98.
Емили се отърва леко — въобще не й се наложи да плаща за вечеря. Париш и Мейсън настояха да поканят целия тактически екип, при това не къде да е, а в прочутия ресторант-градина в Сентръл Парк Уест.
За вечерята наеха един от по-малките салони за банкети. Събраха се стотина полицаи. Рамирес и Шулц, които пристигнаха по-рано, за да отворят бара, изглеждаха адски развеселени, все едно че бяха изпили вече над десетина коктейла „Белини“. Но по-вероятно бе радостта им да се дължеше на повишенията, с които бяха удостоени. Уловиха се за ръце, когато наетият духов оркестър засвири песента на Франк Синатра „Ню Йорк, Ню Йорк“.
— Искам да се събуждам в град, който никога не спи — пееха те, като се поклащаха пред засмените музиканти, облечени в смокинги. — За да се уверя, че съм номер едно начело, като краля от двореца на хълма.
— Ето, увери ли се, че бях прав, като ти казах, че този отдел е първокласен — заявих на Емили и я хванах за ръка.
Понесохме се по дансинга, окъпани от светлината на кристалните полилеи, заобиколени от разкошните, ръчно изработени огледала. Пихме шампанско, а когато седнахме край масите за вечерята, се заливахме от смях бурно и май прекалено шумно, без да се тревожим за каквото и да е.
Сервитьорите не се уморяваха да ни обслужват, и то така, както никога не ми се бе случвало. Редуваха се чаша след чаша френско шампанско. Само от любопитство надникнах в менюто и онемях, щом видях, че бутилката струва от триста до четиристотин долара.
— Това, което направи в борсата, направо ми спря дъха — признах на Емили, пресушавайки поредната чаша за трийсет долара. — Наистина беше много добра.
Капките от шампанското „Вьов Клико“ опръскаха лицето ми, когато Паркър докосна бедрото ми под масата.
— Не е ли съвпадение? — попита тя, като изпи на екс чашата си и се вгледа право в очите ми. — И теб си те биваше, детектив.
С Емили имахме основателна причина, за да бързаме с вечерята. Оставихме лъжичките в чиниите с тирамису много преди другите полицаи да бяха започнали пиршеството.
— Къде сте се разбързали двамата? — попита ме моята шефка, когато се сбогувахме набързо. — Вие сте звездите на празненството. Париш и Мейсън дори още не са се появили.
— Хм… — заекнах аз. — Емили трябва да…
— Да си хвана полета — довърши тя вместо мен. — Искам да се прибера още тази вечер във Вашингтон. Не бива да изпусна този полет.
В таксито, което ни отведе до хотела на Емили, беше горещо, въздухът — тежък, а пътят — прекалено кратък, макар че ни предложи всичко, което можеше да се очаква от една перфектна вечер в Ню Йорк: пищните светлини на Таймс Скуеър, копринената й блуза, червените й нокти с безупречен маникюр, завистливо усмихнатия таксиджия…
Втурнахме се към асансьора в хотела и едва не съборихме излизащите абитуриенти от някаква гимназия в Мисури. Малко оставаше вратата на асансьора да се затвори след нас, когато изведнъж се отдръпнах в коридора.
— Какво правиш, по дяволите? Няма ли да дойдеш с мен? — възкликна Емили.
— Просто си спомних нещо — изрекох колебливо.
— Заради бавачката е, нали?
Нищо не казах.
— Заради нея е, Майк. Определено е заради бавачката, независимо дали си го признаваш или не. О, добре.
Тогава тя ме целуна за последно. Сграбчи ме за реверите и с все сила впи устни в моите. Стори ми се толкова топла, както бяхме плътно притиснати. Исках да я прегърна, да се кача с нея нагоре с асансьора.