— Дори и да предположим, че сте в състояние да заплатите сумата — каза, — смятате ли, че е физически възможно да се изпълни вашата поръчка? Дори и само един предмет от този списък да бъде откраднат, само час след това музеят ще е препълнен с полиция.
С цяло състояние в джоба си вече можеше да си позволи да бъде искрен. Пък и му се щеше да научи нещо повече за фантастичната си гостенка.
На лицето й се появи тъжна усмивка, сякаш разговаряше с бавноразвиващо се дете.
— Ако ви обясня как трябва да действате, ще го направите ли? — попита тихо.
— Да. Срещу милион.
— Не забелязахте ли нещо странно в мига, когато влязох в стаята? Не намирате ли, че е много тихо?
Аштън наостри уши. За бога, тя бе права! В тази стая никога не цареше абсолютна тишина, дори и нощем. Допреди малко бе чувал как вятърът свири над покривите. Къде бе изчезнал? Не се чуваше и далечният и непрестанен шум на уличното движение. Преди пет минути бе ругал двигателите на локомотивите от близкото депо. Какво им се бе случило?
— Погледнете през прозореца.
Изпълни нареждането й и дръпна опърпаните дантелени пердета с пръсти, които леко бяха започнали да треперят въпреки волята му. След това се поуспокои. Улицата бе напълно пуста, както често се случваше в този ранен утринен час. Нямаше никакво движение, и следователно никакви причини да се чуват звуци. Сетне хвърли поглед към мрачните постройки в близост до депото.
Посетителката се усмихна, когато забеляза, че той се вцепени от удивление.
— Кажете ми какво виждате, господин Аштън.
Той бавно се извърна към нея. Бе побледнял и мускулите на гърлото му трепереха.
— Коя сте вие? — попита глухо. — Вещица ли сте?
— Не говорете глупости. Обяснението е просто. Светът си е същият. Само вие сте се изменили.
Аштън отново погледна към депото, без да вярва на очите си. Облачето от пара, излизащо от локомотива, се бе вкаменило, сякаш бе направено от памук. Погледна облаците и видя, че също са застинали, вместо да се движат по небето. Отвсякъде бе обграден от неестествената неподвижност на фотографиите, заснети за нищожна част от секундата. Застиналият свят изглеждаше нереален, сякаш видян при проблясъка на мълния.
— Достатъчно сте съобразителен, за да си дадете сметка какво става, дори и да не разбирате как. Скоростта на вашето време е изменена. Минута във външния свят се равнява на година, прекарана в тази стая.
Отново разтвори чантата и този път извади нещо подобно на гривна от сребрист метал, върху която имаше няколко превключвателя и циферблата.
— Ще назова това нещо личен генератор — поясни. — Сложите ли го на китката си, ставате непобедим. Ще можете да се движите навсякъде, без някой да ви спре. Ще бъдете в състояние да откраднете всичко от списъка, без пазачите в музея да имат време да мигнат. Когато приключите работата си, ще ви е по силите да се озовете на мили оттук и едва тогава да изключите полето и да се завърнете в нормалния свят.
А сега ме изслушайте внимателно и правете точно това, което ще ви наредя. Полето има радиус от около седем стъпки, така че не трябва да се доближавате до друг човек на разстояние, по-малко от това. Второ, ще изключите генератора едва след като приключите работата си и аз ви я заплатя. Това е изключително важно. Така. Моят план предвижда следното…
Нито един престъпник в човешката история не бе притежавал такава власт. Аштън бе опиянен от случилото се и все още не можеше да привикне с него. Щеше да се опита да намери обяснения едва след като свършеше работата си и тя му бъдеше заплатена. След това може би щеше да напусне Англия и да се оттегли на заслужен отдих.
Посетителката си бе тръгнала няколко минути преди него, но когато той излезе на улицата, обстановката никак не се бе изменила. Макар и да бе подготвен за това, все пак не успя да се освободи от едно неприятно чувство. Изпитваше желание да се затича, за да смогне да свърши работата, преди да свърши горивото на играчката. Независимо от уверенията, че последното бе невъзможно.
На централната улица забави ход, за да огледа по-добре замръзналото движение и парализираните пешеходци. Внимаваше, както го бяха предупредили, да не се доближава до никого, за да не би и той да попадне в обсега на полето. Хората, лишени от красотата на движението, изглеждаха много смешни с полуотворените си усти, застинали в глупашки гримаси.
Прибягването до помощта на трети лица не бе предвидено в сделката, обаче обемът на работата бе твърде голям, за да се справи сам. Освен това, можеше щедро да им заплати услугите, без да му мигне окото. Задачата бе трудна, тъй като му бе нужен човек, или достатъчно умен, за да не се уплаши, или достатъчно тъп, за да не се впечатли. Реши да се насочи към първия вариант.