Освен това, ако влезеше вътре сега, това щеше да създаде допълнителни рискове. Той не знаеше колко души има вътре. Не знаеше дали ще може да се справи с две или още по-малко, с четири, опиянени от адреналина, тежко въоръжени хлапета, които с радост щяха да натиснат спусъка и бяха готови да стрелят по всичко, което мърда. Системата, която подобряваше тялото му, не работеше. Беше казал на Каси, че е напълно човек. Сега това беше наистина така.
Все още претегляше възможностите си, когато на паркинга се появи една дребна фигурка — дете, облечено в гащеризон на Петата вълна. Не беше Сам — Сам беше облечен в белия гащеризон на онези, които бяха наскоро обработени, но все още нямаха нужната възраст. Но и това дете беше малко. Предположи, че е на шест или седем години. Тръгна по същия път като тъмнокосото момиче, дори спря до същия джип, за да погледне обратно към хотела. Този път Ивън не видя сянка на прозореца — който и да е стоял там, вече го нямаше.
Станаха двама. Дали не напускаха хотела един по един? От тактическа гледна точка в това имаше известен смисъл. Дали тогава не беше по-добре просто да изчака Каси да се появи, вместо да рискува живота си като влезе вътре?
А звездите над главата му отново се завъртяха, отбелязвайки времето, което намаляваше.
Канеше се да се изправи, но после отново се приведе надолу. Още някой излезе от хотела — много по-едър от предишното дете. Беше едро хлапе с голяма глава, което носеше автомат. Вече станаха трима, но нито един от тях не беше Каси, Сам или онзи приятел на Каси от гимназията — как му беше името? Кен? С всеки следващ излязъл, шансовете Каси да не е в тази група, се увеличаваха. Дали изобщо трябваше да опитва да влезе?
Инстинктите му казваха да го направи. Нямаше отговори, оръжия и не му бяха останали почти никакви сили. Всичко, с което разполагаше, беше инстинктът.
Той се изправи.
29.
В продължение на повече от пет години беше разчитал на дарбите си, които го правеха по-добър от човешките същества в почти всичко. Слух. Зрение. Рефлекси. Подвижност. Сила. Тези дарби го бяха разглезили. Беше забравил какво е да си нормален.
Сега щеше да му се наложи набързо да си го припомни.
Вмъкна се на партера през един счупен прозорец. Накуцвайки отиде до вратата и притисна ухо към нея, но всичко, което успя да чуе, беше оглушителното туптене на собственото си сърце. Полека отвори вратата, плъзна се в коридора, ослуша се, изчаквайки напразно очите му да се приспособят към тъмнината. Тръгна по коридора и влезе във фоайето. Единственият звук беше собственият му дъх, който замръзваше в студения въздух. Изглежда, че на приземния етаж нямаше никой. Той знаеше, че някой стои до прозореца на горния етаж — беше го зърнал за миг, докато се движеше в сградата.
Стълбището. Два реда стълби. Докато стигне до втората площадка, главата му се беше замаяла от болка и бе останал без дъх от усилието. Усети вкуса на кръв. Нямаше светлина. Беше обкръжен от пълен мрак.
Ако от другата страна на тази врата имаше дори и само един човек, това означаваше, че ще разполага със секунди. Ако беше повече от един, времето нямаше да има значение — Ивън щеше да е мъртъв. Всеки негов инстинкт му казваше да изчака.
Той продължи.
В коридора от другата страна на вратата имаше дребно хлапе с необичайно големи уши и уста, която зяпна от учудване в мига, преди Ивън да го хване в задушаваща хватка и да притисне силно с ръка каротидната му артерия и така да спре притока на кръв до мозъка му. Той завлече гърчещата се плячка в тъмния кладенец на стълбището. Хлапето се отпусна неподвижно, преди още вратата да се е затворила отново.
Ивън изчака няколко секунди от другата страна. Коридорът се беше оказал празен, беше се справил с момчето бързо и сравнително тихо. Можеше да мине известно време, преди останалите — ако имаше други — да осъзнаят, че постовият им е изчезнал. Той завлече хлапето до дъното на стълбището и напъха изпадналото му в безсъзнание тяло в малкото пространство между стълбите и стената. Върна се обратно горе. Открехна вратата. По средата на коридора се отвори друга врата и се появиха две неясни фигури. Той ги видя да пресичат коридора и да влизат в друга стая. Миг по-късно се появиха отново и минаха през друга врата.
Проверяваха всяка стая. Следващото, което щяха да проверят, беше стълбището. Или асансьора — беше забравил за него. Дали щяха да се спуснат надолу през шахтата и да проверят стълбището отдолу нагоре?