— На мен това ми е достатъчно — заяви Бен и отстъпи назад към стаята. — Промяна на плановете, момчета. Аз ще се заема с Кекса. Дъмбо, ти ще носиш Меган. Съливан — брат си. Събирайте си нещата, отиваме на парти!
— Каси — Ивън се доближи до мен, обърна лицето ми към своето и прокара палец по окървавената ми буза, — това е единственият начин.
— Няма да те оставя, Ивън. И няма да позволя да ме напуснеш. Не отново.
— А Сам? Ти даде обещание и на него. Не можеш да спазиш и двете. Грейс е мой проблем. Тя… тя ми принадлежи. Не по начина, по който Сам принадлежи на теб — нямам предвид това…
— Наистина ли? Изненадана съм, Ивън. Обикновено се изразяваш толкова ясно за всичко.
Седнах, поех си дълбоко дъх и зашлевих красивото му лице. Можех да го застрелям, но реших да му позволя да се отърве по лесния начин.
И тогава го чухме — сякаш шамарът беше сигналът, който чакаха — чухме звука на бързо приближаващ се ударен хеликоптер.
47.
В следващия миг ни удари лъчът на прожектора — ярка блестяща светлина изпълни коридора, нахлу в стаята и хвърли остри сенки по стените и пода. Бен дотича и ме дръпна да се изправя на крака. Сграбчих ръката на Ивън и на свой ред го дръпнах. Той се освободи и поклати глава.
— Просто ми оставете оръжие.
— Нямаш проблем, приятел — отвърна Бен и му подаде пистолета си. — Съливан, вземи брат си.
— Какво става с вас, хора? — попитах ги аз. Не можех да повярвам. — Не можем да бягаме сега.
— А какъв е твоят план? — изкрещя Бен.
Налагаше му се да крещи. Ревът на хеликоптера вече заглушаваше всичко — по ъгъла на светлината и заради звука беше ясно, че вече е точно над хотела.
Ивън се хвана за потрошената рамка на вратата и се изправи на крака или по-точно на един крак — другият не можеше изобщо да издържа тежестта на тялото му.
— Само ми кажи едно нещо — изкрещях аз в ухото му, — и бъди честен поне веднъж в десетохилядогодишния си живот. Никога не си имал намерението да взривиш бомбата и да се измъкнеш с нас. Знаел си, че Грейс идва и си планирал да взривиш и двама ви…
В този момент Сами изхвърча от стаята си, стиснал ръката на Меган. В някакъв момент малкото момиченце се беше сдобило с Мечо. Вероятно Самс й го беше дал — той винаги даваше това мече на онзи, който се нуждаеше от него.
— Каси! — той се затича към мен и ме удари здравата с главата си в корема. Вдигнах го на хълбока си и го залюлях. Господи, колко тежък беше станал! След което сграбчих ръката на Меган.
През счупения прозорец нахлу леден вятър и чух Дъмбо да крещи:
— Приземяват се на покрива!
Успях да го чуя, защото на практика се беше покатерил върху гърба ми, докато се опитваше да излезе в коридора. Бен беше точно отзад, с Кекса, облегнат на него. Ръката на едрото момче висеше безжизнено от рамото му.
— Съливан! — извика Бен. — Тръгвай!
Ивън сключи пръсти около лакътя ми.
— Почакай — той погледна към тавана.
Устните му мърдаха беззвучно или може би от тях излизаше звук, но аз просто не можех да го чуя.
— Да чакам? — изкрещях аз. Общото усещане за паника беше станало съвсем конкретно. — Какво да чакам?
— Грейс — очите му продължаваха да са насочени към тавана.
Един див крясък надделя над рева на роторите. Силата и височината му непрекъснато се увеличаваха, докато накрая не се превърна в пронизителен, нечовешки вой. Цялата сграда потрепери. Таванът се пропука. Ужасните хотелски репродукции, в евтините им рамки, изпопадаха от стените. Прожекторът премигна и угасна. Миг по-късно се разнесе експлозия и през стаята премина нагорещена ударна вълна.
— Тя докопа пилота — кимна Ивън.
Той издърпа мен, Самс и Меган в коридора и викна през рамо към Бен:
— Сега тръгвайте — след това се обърна към мен. — Къщата на картата. Сега тя е на Грейс, но след тази нощ няма да бъде нейна. Не я напускайте. Там има храна, вода и достатъчно провизии, за да изкарате зимата — вече говореше много бързо, не му беше останало почти никакво време. Петата вълна можеше и да не дойде, но Грейс идваше. — Там ще сте в безопасност, Каси. Когато настъпи равноденствието… — Бен, Дъмбо и Кекса бяха стигнали до стълбището и Бен трескаво ни махаше: „Хайде!“ — Каси! Слушаш ли ме? Когато настъпи равноденствието, корабът майка ще изпрати капсула, за да вземе Грейс от обезопасеното й скривалище…
— Съливан! Сега! — изрева Бен.