Выбрать главу

Скълдъгъри вдигна пистолета си и отиде при Валкирия. Тя осъзна, че някой блъска по вратите. Нишката издържаше, но пред очите на момичето острието на една коса премина през вратата и се скри. Секачите си пробиваха път по грубия начин.

— Дай да видя. — Детективът й помогна да седне. Обхвана лицето й и повдигна брадичката й. По нея течеше кръв и Валкирия се постара да не преглъща. — Отвори уста.

Валкирия тръсна глава. Очите й бяха пълни със сълзи — отчасти заради шока, отчасти защото бе разстроена. Яростният удар на Сангуайн бе счупил не само зъба й.

Скълдъгъри я изправи. Въпреки болката, тя стискаше устни.

Двойните врати се разпаднаха и Турид Гилд влетя в Хранилището, обграден от двама Секачи. Видя празната клетка и прогърмя:

— Хванете ги!

Скълдъгъри хвана Валкирия за ръка и я повлече в лабиринта от рафтове. Един от Секачите скочи от място, прелетя над рафта и се приземи точно пред тях. Завъртя косата пред себе си, за да им препречи пътя. Скълдъгъри насочи въздушна струя към него, но той мина през нея. Събратът му вече бе почти зад тях.

Не можеха да си позволят да ги арестуват. Котвата бе у Диаблерията — следващият им ход щеше да е да намерят Флетчър Рен и да го отвлекат. Трябваше да избягат.

Скълдъгъри стреля от упор в гърдите на Секача пред тях. Униформата му го защити, но той се олюля назад, а детективът добави инерция с един прав ритник. Секачът падна по гръб и двамата го прескочиха.

Стигнаха до края на рафта, Скълдъгъри го подпря с рамо, грабна сферата-невидимка и го бутна на земята. Десетки артефакти се натрошиха по пода, вдигнаха се неестествени мъгли и се понесоха писъци като от десетки пуснати на свобода души. В суматохата Валкирия се приведе и последва Скълдъгъри през останалите рафтове към вратата. Гилд даваше яростни заповеди, пристигаха подкрепления.

Изпаренията я достигнаха и подразниха носа й. Тя си пое неволно въздух и болката от липсващия зъб я накара да притисне разбитата си уста с две ръце. Тя замига усилено, за да се отърве от сълзите, които замъгляваха погледа й. Скълдъгъри тъкмо се скриваше в поредната редица рафтове. Тя се опита да стигне до него, но почти се сблъска с един Секач.

Очите зад шлема му оглеждаха обстановката. Валкирия стоеше неподвижно. Щеше да я види само след секунда.

Облечени в ръкавици ръце се появиха от сумрака зад Секача и го издърпаха назад.

Валкирия остана на място в очакване да избухне схватката, но нищо не се случи.

Гилд още се въртеше, бесен, близо до входа. Зад него се мерна някакво движение и там, където допреди секунда имаше Секач, сега нямаше нищо.

Момичето се примъкна бавно и предпазливо. Наближаваше вратата. Гилд спря с ръка един Секач и му наред да охранява прага.

Секачът извади косата си. Само той стоеше между Валкирия и вратата. Неестественият дим се разплиташе на струйки, пълзеше по пода и се вдигаше до тавана, пречейки й да вижда. Когато димът се поразнесе, Секачът го нямаше.

Скълдъгъри се показа от тъмнината и зачака пред входа. След малко той кимна и тя побърза да го стигне. Излязоха в коридора и започнаха да бягат.

Един смътно познат на Валкирия маг ги видя и разпозна, но нямаше време да реагира. Скълдъгъри измести въздуха и другият излетя назад. Свиха по левия коридор, далеч от най-оживените части на Убежището.

— Има друг изход — говореше Скълдъгъри, докато тичаха. — Мериторий ми каза веднъж за него. Само за спешни случаи. Гилд не го знае.

Озоваха се в голяма стая, оформена като овал, осветена само от една светлина. Най-външните й части тънеха в мрак. Тук Валкирия бе срещнала Старейшините за пръв път, преди две години.

Валкирия се обърна да затвори вратата и се сблъска с влитащия Рем Крукс. Държеше пистолет и Скълдъгъри бързо скъси разстоянието, заключи китката на Крукс срещу гърдите му. Крукс понечи да извика, но Скълдъгъри го прекъсна с дясно кроше. Крукс се олюля, Скълдъгъри го обезоръжи и събори.

Валкирия чу стъпки в коридора и щракна с пръсти, за да привлече вниманието на партньора си. Той взе сферата-невидимка от костюма си и завъртя двете полусфери в срещуположни посоки. От процепа се изду безплътен балон, който накара въздухът да затрепти като мараня. Той обхвана Скълдъгъри, Валкирия и Крукс.

Турид Гилд спря пред вратата заедно с трима Секачи. Валкирия се опита да потуши болката в устата си и се приготви за сблъсък, но Скълдъгъри постави ръка на рамото й.

— Не могат да ни видят или чуят. Всичко магическо е скрито от тях.