Момичето го прекъсна с нещо, което наподобяваше ръмжене, и той помисли малко преди да отговори.
— Да, и за това си права, като че ли. Малко е лилава, факт.
Гърбът й се преви от безнадеждност. Скълдъгъри извади ключа от скривалището му в ауспуха и отвори колата. Валкирия седна до него, закопча колана с пълна липса на ентусиазъм и Скълдъгъри запали.
— От първия път — радостно отбеляза той.
Излязоха от парка и се отправиха към кино Хибърниън. Лилавата напаст все пак бе по-добра от колата канарче, но не много. Поне хората не спираха и не й се смееха. Скоро Валкирия спря да й обръща внимание и обърна внимание на липсващия си зъб.
Паркираха на улицата пред киното. Скълдъгъри влезе пръв, за да провери дали не ги чака засада. Извика Валкирия с показалец и тя прекоси асфалта под начеващия дъжд. Първа премина през екрана и веднага тръгна към лазарета.
Флетчър се изперчи насреща й, отвори уста за някоя остроумност, но видя засъхналата кръв по лицето и ръцете на Валкирия и се ококори. Разминаха се безмълвно.
Кенспекъл седеше в една от лабораториите, пиеше чай и дъвчеше кифла. Когато ги видя, се размърмори, но млъкна, когато видя Валкирия. Досега тя гледаше да се държи, но притеснението по лицето на Граус й дойде в повече и момичето се разплака.
Скълдъгъри се отдръпна като ужилен, но Кенспекъл не загуби време.
— О, милата — внимателно рече той, — няма защо да плачеш, няма нищо. Я да видим какво е станало? Дай да погледна. Счупен зъб? Това ли е? Нищо работа, Валкирия. Половин час и си готова. Няма защо да се тревожиш.
Обикновено Валкирия би казала нещо, за да покаже, че не е толкова разстроена, но сега не можеше.
Кенспекъл хвърли изпепеляващ поглед на Скълдъгъри.
— Може да чакаш другаде, детективе. Наглеждай оня досадник, когото ми натресе и го пази да не счупи още нещо. Скоро ще ти я върна.
Скълдъгъри кимна и погледна Валкирия, сетне се отдалечи.
— Сега ще поправим усмивката, а? — обеща Кенспекъл и намигна. — Нямаш грижи.
17.
Мрачната малка тайна
Чайна седеше зад бюрото си и вписваше новите си придобивки в библиотечния каталог, когато Рем Крукс се натресе бесен в апартамента й. Толкова бе драматично, че тя почти повдигна вежда. Ако той имаше брадичка, вероятно в момента би я издал напред от гняв.
— Рем! Колко хубава изненада.
— Чарът ти няма да ми влезе — присмя се Крукс. — За разлика от разните празноглавци, дето ти падат в краката, аз имам воля от желязо. Не можеш да замъглиш мислите ми.
— Едва ли бих успяла дори да ги намеря.
Тя се усмихна, омагьосваше и физиономията му се смени за секунда. Той обаче затвори очи и тръсна глава.
— Спри или ще те арестувам.
Чайна се изправи. Днес носеше синьо.
— Рем, каквото и да си чувал — не мога да контролирам чувствата на хората. Просто си стоя. Всяка емоция, която изпитваш, си е само твоя.
Той извади пистолета си. Тя не се опита да го спре.
— Спри — изсумтя той.
— Не мога.
— Мътиш разсъдъка на служител на Убежището. Това е криминално нарушение.
— Тъй ли?
— Пречиш на разследването!
— Ти дойде да видиш мен, Рем, и още не си ми казал защо. Искаш ли чаша чай?
Без да чака отговор, Чайна прескочи до бюфета и прокара пръсти по издълбаните в него символи. От тях се разнесе горещина, тя вдигна стопления чайник и наля чай в деликатна чашка.
С крайчето на окото си виждаше как Рем стиска пистолета толкова силно, че кокалчетата му се белееха.
— Скълдъгъри Плезънт и Валкирия Каин — каза той. — Те са бегълци и ти ще ми ги предадеш.
— Не знам къде са.
— Но можеш да ги откриеш. Ще използваш информаторите и шпионите си и ще ги проследиш.
— Информатори и шпиони? — разсмя се Чайна. — Изкарваш нещата толкова бляскави.
Тя поднесе чашката към устните си и отпи внимателно.
Крукс най-сетне разбра, че пистолетът няма никакъв ефект, и го прибра.
— Ще правиш, каквото ти кажа, или ще ти стъжня живота.
— Не ми се ще да те смущавам, Рем, но нищо у теб не ме стряска дори мъничко. Когато те погледна, виждам само едно несигурно човече, което се мъчи да се измъкне от сянката на предшественика си. Скълдъгъри обаче, хвърля дълга сянка, или?
— Мислиш, че е ревност? Затова ли толкова искам да го прибера? Не е ревност, г-це Сороуз. Зная кой е той. Чувал съм историите за него. Чувал съм дори една, която повечето хора не са. Но мисля, че вие я знаете.