Валкирия гледаше ту единия, ту другия и не можеше да разбере какво се случва. Накрая обаче Гастли не се сдържа и се разхили. Двамата приятели се прегърнаха.
Флетчър се наведе над ухото й.
— Кога някой ще му каже, че цялата му глава е в белези? — прошепна той, но Валкирия не му обърна внимание.
Шивачница „Биспоук“ се мъдреше на ъгъла на мръсна уличка, като краставо куче, твърде старо и глупаво, за да се скрие от дъжда. Лилавата напаст спря пред зданието. Гастли и Скълдъгъри излязоха и дръпнаха предните седалки, за да се измъкнат Валкирия и Рен. Момчето всячески се стараеше да прикрива нездравия си интерес към белезите на Гастли и неудобството бе толкова забавно, че Валкирия не се опита да го разсее.
Танит паркира мотоциклета си зад тях. Дъждът се стичаше по кожените й дрехи и когато тя преметна крак през мотора си и свали шлема си, Флетчър си намери нещо ново за зяпане. Валкирия завъртя очи.
Гастли кимна към един минувач и получи в отговор тихо „Добре дошъл“. Той ги покани в ателието си. Вътре бе задушно, но разтребено. Полу-ушити дрехи висяха от манекените, а на рафтове по стените се редяха екзотични и обикновени материи.
— Имаше ли сънища? — попита Танит, сякаш този въпрос я бе чоплил през целия път до тук.
— Не — отвърна Гастли и се отправи към рафтовете и заопипва платовете.
— Въобще? Просто имаш празно място в главата си през последните две години?
— Последно си спомням битката с Белия секач. После отворих очи и бях в онази стая. Не съм сънувал нищо, което да помня, но аз така или иначе никога не помня сънищата си.
— Аз имах сън снощи — каза Флетчър на Танит. — Мисля, че ти беше в него.
— Снощи не си ме познавал.
— Не е ли тъжно това?
— Така! — насили се да се усмихне Танит. — Аз ще си направя чай. Някой друг да иска?
— С огромно удоволствие. — Гастли звучеше така сякаш наистина, искрено иска чаша чай.
Флетчър й пусна тънка усмивчица.
— Аз ще ударя едно уиски.
— Ти също може да пийнеш чай — безцеремонно отсече Танит и се скри в задната стаичка.
— Тогава ще ти помогна — изниза се след нея Флетчър.
— Май си надраснала дрехите си — забеляза Гастли. Валкирия кимна. — Какво ще кажеш за нови? Пак ли да са черни или искаш нещо по-така?
— Наистина ми харесва черното — колебливо отвърна тя.
— Но какво ще кажеш за някой друг цвят за, ъм, цвят? Може би нещо по кантовете. — Гастли свали един топ тъмночервен плат и го вдигна срещу светлината, докато говореше на Скълдъгъри:
— Значи Серпин е мъртъв. А Белия секач?
— Не знаем къде е — каза му Скълдъгъри. — Изостави Серпин, точно когато му бе най-нужен. Това доста ни помогна.
— И после се е завърнал и Венгос, но сега и той е мъртъв, а Диаблерията междувременно пак са се показали и ще призоват Безликите и всички ще умрем.
— Да.
Гастли остави червения плат на масата и продължи да тършува.
— А този Бату?
— Соломон Рийт вярва, че е просто псевдоним на Джарън Галоу, но аз не съм толкова убеден. Който и да е този Бату, той е освободил Венгос, накарал го е да повярва, че ръководи нещата и е подредил нещата, както му угажда. Сега, когато Венгос го няма, може би го прави отново — поставя Галоу на преден план, за да ни отвлече вниманието.
— Достатъчно задълго, за да върне Безликите. Е, доста коварен план, трябва да призная. Значи, че истинският ни враг може да е всеки. Говорил ли си с Чайна по въпроса?
— Тя не разполага с нищо.
— Кажи ми, че не си започнал да й вярваш.
Скълдъгъри се поколеба и Гастли въздъхна.
— Водачът на Диаблерията, независимо дали е Галоу, Бату или който и да било, планира това от години. Ако има някой, който би могъл да се възползва от цялото това време да ни убеди, че е на страната на добрите, това е Чайна. Това й е специалността — манипулацията.
— Знам какво правя.
— Когато опре до Чайна, рядко знаеш какви ги вършиш — възрази Гастли. Той извади още един топ плат, този път черен, кимна замислено и вдигна поглед. — Валкирия. Ботуши.
— Трябват ми нови.
— Определено. Ела с мен.
Оставиха Скълдъгъри сам и влязоха в една по-малка стаичка, където бе старомодното обущарско оборудване на Гастли. Различни видове обработена кожа висяха по стените, а няколко купи бяха пълни с пирони, лепила, игли и конци.