— Всичко, което му трябва на един обувчесъшивчик.
— Не знам какво ми каза току-що.
— Не само Скълдъгъри знае странни думи — усмихна се той. Белезите, разположени на равни разстояния един от друг, някога й се бяха стрували грозни, но вече не. Символизираха живота му, всичко, през което беше преминал. Това ги превръщаше в нещо благородно.
— Разбирам, че те въвлича в доста неприятности. — В усмивката на Гастли се прокрадна тъга.
Тя се постара да звучи неутрално.
— Вече говорих с Кенспекъл за това, затова ще повторя каквото му казах. Скълдъгъри не би ме взел, ако не исках да ходя с него. — Тя поизчака. — Гастли, защо не ме харесваш?
Очите му се поразшириха.
— Моля?
— Зная какво си мислиш — твърде съм малка, за да се занимавам с тия неща. Но има и по-малки деца от мен, които се занимават с магия. Навсякъде са. А ти си магьосник по рождение.
Той притихна, обърна се към мивката и напълни едно легенче с вода.
— Би ли събула обувките и чорапите си, ако обичаш?
Тя изпълни каквото й бе наредено. Той остави легенчето на земята и я подкани да се приближи. Тя вдигна крачоли и стъпи в студената вода.
— Когато се срещнахме за пръв път — каза Гастли, — ти казах да забравиш за всичко това и да се прибереш у дома. Помниш ли?
— Да.
Той махна с ръка и водата започна да се сгъстява.
— Още го вярвам — продължи той. — Трябва да си в училище, Валкирия; да живееш живота си отпреди всичките тези случки. Да отидеш в университет, да си намериш работа, да се влюбиш, да живееш щастливо до края на дните си. Ако не го сториш, ще умреш скоро.
— Всички умират някога. — Момичето опита да звучи безгрижно.
— Но когато умреш ти, ще е по ужасен начин.
— Можеш да се опитваш да ме плашиш, няма да свърши работа.
— Не се опитвам да те плаша. — Той направи жест и водата се раздели. — Вече може да излезеш.
Тя го направи и водата отново се събра. В легенчето останаха два идеални отпечатъка от стъпалата й. Гастли го остави на малка маса и изсипа в него някакъв черен прах и я проследи с поглед, докато тя сушеше краката си.
— Скълдъгъри някога говорил ли ти е за майка ми?
— За това как е била шампион по бокс?
— Не беше просто шампион по бокс. Нито пък просто съпруга, нито просто домакиня. Тя беше изключителна жена. Беше Долавяща, знаеш ли?
Валкирия навличаше обувките си.
— Медиум ли? Като Финбар Ронг?
— Да. Дарът на майка ми беше виждане в бъдещето. Тя не го искаше и не го развиваше. Не се вълнуваше какво крие бъдещето й. Предпочиташе да разбере, когато се случи. Понякога нямаше избор. Получаваше видения или сънуваше сънища, или чуваше глас от разговор, който още не се бе случил.
Валкирия хвърли поглед в легенчето. Прахът се оформяше по отливката от краката й, уплътняваше се.
— Какво общо има това с желанието ти да се откажа?
— Веднъж видя теб. Едно от малкото видения, за които ми е разказвала. Скълдъгъри щял да си намери партньор, момиче с тъмна коса и очи. Знаех, че си ти, когато те видях, и се опитах да те отклоня от пътя ти. Много си упорита — казвали ли са ти го?
— Какво е видяла?
— Смъртта ти.
— О. — Валкирия отстъпи от легенчето.
— Ако ще ме питаш за време и място, нямаш късмет. Майка ми никога не знаеше такива подробности.
— Как… как съм умряла?
— Болезнено. С писъци.
Тя опипа зъба си с език и не продума.
Гастли пак махна с ръка и водата се разля, връщайки се в нормалното си течно състояние. Той извади черните отливки и ги постави пред себе си.
— Тя каза, че трябва да се сражаваш с някакъв враг. Създание на мрака. Каза също, че за част от битката Скълдъгъри ще е до теб, но… по-скоро усещаше нещата, отколкото ги виждаше, разбираш ли? Усети ужас, смърт и безсмислие. Почувства света на ръба на пропаст и долови зло. Неописуемо зло.
В гърлото на Валкирия заседна буца, която тя с мъка преглътна.
— От това създание ли идваше всичко това?
— Не зная.
— Е, какво е? Вампир, Безлик…
— Не зная.
— Значи само знаеш, че ще умра. Е, гледала съм филми с пътуване във времето. Зная, че бъдещето не е предопределено. Дори знанието за бъдещето може да го промени. Това ще направя и аз. Ще тренирам по-усилено и когато срещна това създание на мрака, ще го наритам здравата, ще му сложа нашийник и ще го направя домашен любимец.